Красимир Ранков навършва 75 години. Роден е на 2 октомври 1951 г. в Балчик, но преди да стане един от най-разпознаваемите български актьори, животът му е свързан с морето. Той служи във флота, тренира гребане, кану-каяк и плуване, а по-късно командва учебен кораб към Морския клуб в Балчик. За известно време е и готвач на кораб, след като екипажът остава без човек за кухнята.

Самият той казва, че завръщането му в Балчик е било съвсем естествено. „За малко, за около 50 години, театърът ме засмука, но аз никога не съм прекъсвал връзката си с родния град и с морето“, признава актьорът.

Пътят към актьорството започва след морската служба. Ранков кандидатства във ВИТИЗ и е приет от първия път. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова, а по-късно получава образование и по режисура. Работи в театри във Враца, Сливен, Пазарджик и Варна, а значителна част от професионалния му път минава през Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Преподава и в НАТФИЗ, бил е директор на Драматично-кукления театър в Добрич. В режисьорската му работа влизат спектакли като „Детектор на лъжата“, „Двубой“ и „Сега или никога“, поставен заедно с брат му Веселин Ранков.

Широка популярност му носи сериалът „Стъклен дом“, в който играе охранителя Антон Ставрев. Героят се отличава с колоритен език и собствени поговорки, част от които Ранков е предложил на сценаристите. В киното е инспекторът във филма „Вчера“, а телевизионната публика го помни и от „Дунав мост“. Участва и във филма „Лили рибката“, както и в други български и чуждестранни продукции. На театралната сцена едно от запомнящите се му партньорства е със Стефка Янорова в „Сега или никога“, където двамата играят семейна двойка. В спектакъла участват още Веселин Ранков и Ярослава Павлова.

През август 2026 г. Ранков отново говори публично за живота си, театъра и семейството. Той споделя, че се чувства най-добре в Балчик, където отглежда домати, краставици, ябълки и грозде в собствената си градина. Така на 75 години Красимир Ранков остава свързан с две сцени — едната е театралната, а другата е морето край Балчик. Едната му дава роли, а другата — посока.