Дворецът в Балчик остава една от най-екзотичните забележителности по Северното Черноморие, но зад красотата му стои трагичната съдба на неговата първа господарка – румънската кралица Мария. Макар да носи румънската корона, тя по кръв е британска принцеса, внучка на кралица Виктория и на руския император Александър II. Омъжена по политически причини за Фердинанд I, тя така и не намира щастие в брака си. Силната и красива владетелка е обичана от народа заради благотворителността си, но в личен план остава самотна и неразбрана.

През 1924 г. Мария се влюбва в брега на Балчик и решава да построи там своя резиденция, която нарича „Тихото гнездо“. За нея това е бягство от студения брак, от политическия натиск на сина ѝ крал Карол II и от задушаващия етикет на Букурещ. В този свой личен свят тя приема бахайската вяра и издига комплекс, в който съжителстват православен параклис и мюсюлманско минаре – символ на нейния бунт срещу официалните догми.

Около престоя на кралицата в Балчик се носят легенди за пищни бохемски вечери, на които европейският елит пуши опиум от наргилета, пие сладко бяло вино и търси творческо вдъхновение сред розите и морския шум. Тези събирания превръщат мястото в символ на екзотика и меланхолия.

Историците често правят паралел между Мария и австро-унгарската императрица Сиси. И двете са смятани за най-красивите жени на своето време, живеят в нещастни бракове и бягат от дворцовия живот в уединение. Сиси намира убежище в пътешествията, а Мария – в Балчик. И двете умират трагично: Сиси – от куршума на анархист, а Мария – от неволен куршум по време на семеен скандал между синовете ѝ през 1938 г.

Преди смъртта си кралицата поисква сърцето ѝ да бъде поставено в златно ковчеже и погребано в параклиса „Стела Марис“ в Балчик. Желанието ѝ е изпълнено, но след като Южна Добруджа се връща към България с Крайовската спогодба от 1940 г., ковчежето е отнесено в Румъния. Самият дворец става българска държавна собственост през 1948 г., а по-късно е официално закупен. Днес комплексът, заедно с ботаническата градина, е сред Стоте национални туристически обекта и пази спомена за своята меланхолична господарка.