В Германия на „Алтернатива за Германия“ са нужни само три гласа, за да излъчи първия крайнодесен провинциален премиер от Втората световна война насам. Ако това стане, ще падне така нареченият санитарен кордон – обединението срещу крайната десница, което във Франция от десетилетия блокира пътя ѝ към властта.

Съседната на Германия Австрия обаче отдавна е нарушила този кордон. Още през 2000 година Австрийската народна партия допуска Партията на свободата (АПС) до управлението, което шокира Европа.

АПС е създадена през 1956 година от бивши нацисти начело с Антон Райнтхалер. Дълго време тя е маргинална, но с постоянно парламентарно присъствие, и се представя като умерена националлиберална партия. През 1986 година обаче Йорг Хайдер поема лидерството и я превръща в антимигрантска, евроскептична и крайнодясна формация.

През 1999 година социалдемократите печелят 33,15%, АПС получава историческите 26,91%, а консерваторите падат до трето място. Тогавашният лидер на консерваторите Волфганг Шюсел решава да управлява с крайната десница, въпреки дипломатическата изолация от Европа.

В коалицията АПС не омекотява позициите си, но не изпълнява обещанията си. Правителството пада, а на предсрочните избори през 2002 година крайнодесните се сриват до 10%. Следват разцепление, основаването на нова партия от Хайдер и нови избори. През 2017 година Себастиан Курц отново вкарва АПС в правителството, но скандалът „Ибиса“ с вицеканцлера Хайнц-Кристиан Щрахе слага край на кабинета.

Поуката от Австрия е двойнствена: консерваторите печелят в краткосрочен план, но крайнодесните не изчезват. Днес АПС води в социологическите проучвания с близо 39%, а нейният лидер Херберт Кикъл е смятан за още по-радикален от предшествениците си.