Котките, които дълго време са споделяли дома и са били спокойни, понякога изненадващо започват да се гонят, хапят и нападат. Според ветеринарните специалисти причината рядко е безпричинна – стресът, болката, териториалният конфликт или пренасочената агресия са сред основните фактори.

Преди да се намесите, е важно да различите истинската агресия от играта. При игра котките си сменят ролите, спират за почивка и не съскат продължително. При реална агресия едната котка се опитва да избяга, ушите са прилепнали назад, козината е настръхнала, а движенията са напрегнати.

Внезапната раздразнителност може да е сигнал за здравословно неразположение. Болка в ставите, зъбите или друга част на тялото често прави котката по-агресивна. Дори посещение при ветеринар може да предизвика напрежение, защото животното се връща с непозната миризма и другата котка временно не го разпознава.

Пренасочената агресия е друг често срещан сценарий. Ако котката забележи чуждо животно през прозореца, но не може да го достигне, тя може да нападне другата котка у дома. Конфликтите се засилват и при недостиг на ресурси – всяка котка има нужда от собствена купа, легло, драскалка и спокойно място за почивка, а котешките тоалетни трябва да са с една повече от броя на котките.

При бой никога не разделяйте животните с голи ръце. По-безопасно е да ги поставите в отделни помещения, докато се успокоят. Наказанията и викането само влошават стреса. Ако агресията се повтаря, води до наранявания или едната котка постоянно се крие, е необходим преглед при ветеринар. Внезапното хапане рядко е проява на инат – по-скоро е сигнал за болка, страх или напрежение.