Костадин Костадинов прави равносметка на прехода и описва времето като период на заблуди и излъгано доверие. По думите му до 90-те години пропагандата е внушавала, че всичко е наред, и хората са вярвали – родителите, а след тях и децата. После представата рухнала: един режим се сменил с друг, дошла липсата на смисъл, немотията, режимът на тока и ежедневието на трудно оцеляващи хора.

Той си спомня, че е бил 10-годишно момче с мечта да промени това за цял един народ. Искал е да възстанови справедливостта и да превърне България отново в горда държава – такава, която работи за хората, а не за политиците. Тази мечта, казва той, го води и до днес, включително в политическата му кариера. Желанието му е народът да живее добре, а работата за него определя като свой дълг и призвание.

В обръщението си той отправя и послание срещу купуването и продаването на гласове, определяйки ги като престъпление.