Европейските компании са изправени пред по-скъпо финансиране, което може да ограничи инвестициите, разширяването на дейността и плащанията към акционерите. Натискът идва едновременно от по-високата доходност по държавните облигации в Европа и от растящото търсене на капитал за развитие на изкуствения интелект.

Емитирането на облигации от големите американски технологични компании може да нарасне от 250 млрд. долара през 2026 г. до 420 млрд. долара през 2027 г. Глобалното финансиране на проекти за изкуствен интелект пък може да се удвои и да достигне 300 млрд. долара.

Натискът вече се усеща на европейските пазари. На 21 октомври доходността по 10-годишните френски държавни облигации е надхвърлила 5% за първи път от 2002 г. Това засилва опасенията, че финансовите затруднения на Франция могат да се прехвърлят и към други европейски държави. Когато правителствата плащат по-висока доходност, компаниите също трябва да предложат по-голяма възвръщаемост на инвеститорите, за да наберат средства. От началото на септември разходите по заемите на европейските дружества със стабилно финансово състояние са достигнали 4,4%, а при по-рисковите компании - 7%.

При дружествата от индекса „Стокс Юръп 600“ разходите за лихви са нараснали от 1,25% на 1,85% от продажбите спрямо 2022 г. Поскъпването на финансирането вече е намалило печалбите на компаниите с над 5%. Най-уязвими са дружествата, които генерират малко парични средства от основната си дейност, имат значителни задължения за рефинансиране или използват заеми с променливи лихви.

Около една четвърт от дълговете на компаниите в „Стокс Юръп 600“ трябва да бъдат рефинансирани през следващите две години. Друга една четвърт са заеми с променливи лихви. Така близо половината от задълженията на дружествата в индекса могат да бъдат засегнати сравнително бързо от промяната в условията за финансиране. Компаниите, които са взели заеми преди няколко години при по-ниски лихви, може да се наложи да ги заменят с ново финансиране при по-неблагоприятни условия. Това може да ги накара да отложат изграждането на заводи, покупката на оборудване или разширяването на дейността. Сред възможните последици са и по-ниски дивиденти или по-малко обратни изкупувания на акции.

Прогнозите сочат, че печалбите на европейските компании ще нараснат с по-малко от 10% през 2027 г., след увеличение от около 20% през 2026 г. За американските дружества се очаква растежът на печалбите да се забави от над 30% до под 15%. Поскъпването на заемите не се очаква непременно да доведе до голяма финансова криза. По-ниските цени на суровините, забавянето на инфлацията и евентуалното понижаване на лихвите могат да облекчат натиска върху бизнеса. По-високата доходност по облигациите обаче създава по-силна конкуренция за акциите. Държавните облигации, корпоративните книжа с добър кредитен рейтинг и част от по-рисковите облигации могат да станат по-привлекателни за инвеститорите, когато се сравнят очакваната възвръщаемост и рискът.