Осем десетилетия след края на Втората световна война съдбата на нацистките концентрационни лагери е разделена между пълното им заличаване, музейното превръщане и дигиталната реконструкция. Най-известният пример е Аушвиц-Биркенау в Полша, превърнат в държавен музей още през 1947 г. и признат от ЮНЕСКО за световно наследство. Там са унищожени над 1,1 милиона души, основно евреи. В Германия лагерите Дахау, Бухенвалд и Заксенхаузен също са мемориални комплекси, които приемат милиони посетители и се финансират от държавата. Много от тези места са били не само места за изолация, но и икономически предприятия – затворниците са работели за германски концерни, включително в подземни заводи за ракети Фау-2. Някои от лагерите на смъртта, като Треблинка, Белжец и Собибор, са почти напълно разрушени от нацистите за прикриване на престъпленията, а днес на мястото им има символични паметници. Съществуват и мемориали извън Германия и Полша – в Австрия (Маутхаузен), Франция (Нацвайлер-Щрутхоф) и Нидерландия (Вестерборк). След войната много лагери са използвани от съветските власти за задържане на нацистки престъпници и политически противници, а други временно приютяват разселени хора. В наши дни тези обекти се превръщат в центрове за образователен туризъм, а от 2026 г. мемориалите масово инвестират в дигитализация и добавена реалност, за да противодействат на дезинформацията и историческия ревизионизъм, след като последните свидетели си отиват.