Александър III умира на 1 ноември 1894 г. в Ливадийския дворец в Крим едва на 49 години, след тежко бъбречно заболяване. Висок близо 1,91 метра и с внушителна фигура, той изглежда като въплъщение на имперската власт, но последните му дни преминават далеч от военен лагер.

Той не е очаквал да стане император. Като втори син на Александър II остава в сянката на по-големия си брат Николай, който умира през 1865 г. След убийството на баща му през 1881 г. Александър III наследява престола и бързо се отказва от политическото отваряне на империята.

Обрат след убийството

Новият император вярва, че либералните промени са отслабили държавата и са подпомогнали революционното движение. Още същата година е въведен режим на извънредна охрана, който дава на властите право да ограничават права, да затварят издания и да преследват заподозрени без нормални съдебни гаранции. Контрареформите постепенно стесняват автономията на университетите, ограничават местното самоуправление и връщат част от административната власт над селяните в ръцете на дворянството. Политиката на русификация засилва натиска върху неруските народи, а еврейското население е подложено на тежки ограничения и преследвания.

Въпреки прозвището „цар миротворец“ управлението му не е спокойно. Александър III не води голяма война, но запазва вътрешния ред чрез цензура, полиция и страх от революция.

Индустрия и оцеляла катастрофа

Периодът му е и време на ускорена индустриализация. През 1891 г. започва строителството на Транссибирската железница, която трябва да свърже европейската част на империята с Далечния изток. Разширяват се промишлеността и железопътната мрежа, а държавата приема и първи закони за ограничаване на труда на деца и жени.

През 1888 г. Александър III, съпругата му Мария Фьодоровна и децата им оцеляват при тежка влакова катастрофа край Борки. Влакът дерайлира, вагоните са разрушени, но императорът задържа с тялото си част от покрива, докато семейството му бъде изведено. Историята допринася за легендата за неговата физическа мощ.

Императорът има и по-малко позната страна. Той свири на хеликон, покровителства художниците реалисти и събира произведения на руското изкуство. Неговата колекция става основа на днешния Руски музей в Санкт Петербург.

Предпазлива външна политика

Външната му политика е внимателна. Русия завършва основната част от завладяването на Централна Азия, но Александър III избягва пряк сблъсък с големите европейски сили. Сближаването с Франция през 1891–1893 г. променя дипломатическата карта на Европа и подготвя бъдещия френско-руски съюз.

Тежкият глад през 1891–1892 г. и епидемията от холера показват колко уязвима остава империята зад фасадата на реда и силната държава. Икономическият напредък върви редом с бедност, зависимост на селяните и липса на политически права.

Александър III умира в Ливадия на 1 ноември 1894 г., а престола заема синът му Николай II. Така приключва управлението на последния руски император, който не губи война, но оставя на наследника си държава, в която привидният покой прикрива натрупващи се конфликти. Историята го помни едновременно като миротворец и като владетел, който затваря прозорците на империята точно когато модерният свят започва да влиза през тях.