През 80-те години в София се оформят няколко емблематични места, където младежите, отказващи да се впишат в социалистическите норми, създават своя контракултура. Градинката около ресторант „Кристал“ приютява хипари, бохеми и интелектуалци, които обменят забранена западна литература и почитат паметта на Джон Ленън. В края на десетилетието това пространство става сцена на подписката на „Екогласност“, предвестила политическите промени. Сладкарница „Кравай“ на ъгъла на „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“ се превръща в център на пънкарите, ню уейвърите и метълите. Там се обсъждат и разпространяват записи на култови български групи, а визията на младежите – с безопасни игли, кожени якета и тупирани коси – е открита провокация към режима. Властта отговаря с репресии: хипарите са подстригвани насила, дънките им са разрязвани, а около „Кравай“ и паметника на „Попа“ се организират акции и гонки. Метълите са следени, вкарвани в черни списъци и подлагани на проверки. Въпреки постоянния натиск, духът на „различните“ оцелява и се превръща в движеща сила на промените след 1989 г.