Конституцията, която промени България: 12 юли 1991 г.

На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България. Този акт поставя основите на демократичната държавност след падането на комунистическия режим. Конституцията установява политически плурализъм, разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна, и гарантира основни права и свободи. Тя определя структурата на държавните органи: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебна система и местно самоуправление. Въвеждат се демократични изборни принципи – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Собствеността се разделя на частна и публична (държавна и общинска). Конституцията е променяна няколко пъти – през 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г. При приемането ѝ 309 депутати я подписват, а четирима го правят по-късно.

Седмото Велико народно събрание е избрано след първите свободни избори през 1990 г., проведени след Националната кръгла маса и свалянето на Тодор Живков. То започва работа на 10 юли 1990 г. в напрегната обстановка. Недоволството от изборните резултати води до протести, а икономическите проблеми и липсата на нови закони пораждат искания за саморазпускане. През април 1991 г. депутати от опозицията напускат парламента, а през май 39 депутати от СДС също го напускат, настоявайки за нови избори. Въпреки това на 12 юли конституцията е приета. Тя въвежда президентска институция, Конституционен съд и предвижда Велико народно събрание при промени на формата на управление или устройство. Обикновеното Народно събрание се избира за 4 години с 240 депутати. След приемането на конституцията Седмото Велико народно събрание продължава работа като обикновено до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.