Гръцкият парламент подкрепи на второ гласуване пакет от предложения за конституционни промени. Вотът обаче отново не достигна квалифицирано мнозинство от 180 депутати в 300-членния парламент, макар да получи абсолютно мнозинство. Това означава, че окончателното приемане ще премине през по-сложна процедура.

Основни предложения

  • Президентският мандат да стане шест години без право на преизбиране, вместо досегашните пет години с една възможност за преизбиране.
  • Конституционно да се утвърди възможността за функциониране на частни университети.
  • Да се създаде нов член за изкуствения интелект: използване в полза на свободата на индивида и благоденствието на обществото, с използване на предимствата и ограничаване на потенциалните рискове.
  • Да се разшири свободата на словото и да се защитят журналистите от евентуален произвол от страна на работодателите им.
  • Да се ограничи ролята на парламента в разследвания срещу министри за престъпления, извършени при изпълнение на функциите им.
  • Да се включат теми като климатични промени, достъпно жилищно настаняване, гласуване по пощата, избор на ръководители на върховните съдилища и на членове на независимите регулатори.

Процедура

Настоящият парламент определя кои предложения ще бъдат приети за разглеждане, а следващият състав формулира и приема конкретните разпоредби. Ако сега предложенията бъдат подкрепени от абсолютно мнозинство – повече от 150 депутати в 300-членния парламент, – в следващия парламент за приемането им ще е необходимо мнозинство от три пети. Ако обаче дадено предложение получи подкрепата на 180 депутати, в следващия парламент ще бъде достатъчно абсолютно мнозинство от 151 гласа.

Перспективи

Резултатът от вота показва по-висока вероятност в следващия парламент да бъдат приети предложенията, получили повече гласове „въздържал се“, отколкото „против“. Причината е, че въздържалите се депутати декларират не противопоставяне на предложенията, а намерение да вземат решение на по-късен етап. Сред предложенията с между 36 и 40 гласа „въздържал се“ са тези за възобновяемите енергийни източници, отговорността на министрите, избора на ръководство на правосъдната система, независимите регулаторни органи, жилищното настаняване и гласуването по пощата. В зависимост от разпределението на силите в следващия парламент, който ще бъде избран следващата пролет, тези промени е възможно да бъдат приети.