Конституционният съд реши, че Народното събрание има право да избира и освобождава председателите на Държавна агенция „Разузнаване“ и Държавна агенция „Технически операции“ по предложение на Министерския съвет. С две решения от 8 октомври магистратите отхвърлиха искането на 53 народни представители от 51-вото Народно събрание съответните промени да бъдат обявени за противоконституционни.

По делото за ДАТО съдът е постановил Решение №15 по конституционно дело №16/2025, а по това за ДАР – Решение №16 по конституционно дело №17/2025. В двата случая съдиите приемат, че изборът и освобождаването на ръководителите с парламентарно решение не нарушават Конституцията.

Промяна в реда за назначаване

Досега председателите на двете агенции се назначаваха с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Според новия ред правителството предлага кандидат, а Народното събрание взема окончателното решение както за избора, така и за освобождаването.

„Не се изземват конституционно установени правомощия на президента“, се казва в решението за ДАР. Според съда правото на държавния глава да назначава други държавни служители, определени със закон, произтича от законодателен акт и може да бъде променено от парламента, стига да не засяга изрично правомощие, дадено пряко от Конституцията.

КС приема още, че щом устройството и функциите на ДАР и ДАТО са уредени със закон, законодателят може да определи и реда за избор на техните ръководители. Съдът не вижда нарушение и в това, че броят на заместник-председателите на всяка агенция е фиксиран на трима.

Как се стигна до решението

Оспорените текстове бяха приети през октомври 2025 г. Законопроектът за промени в Закона за ДАР мина първо гласуване на 2 октомври със 117 гласа „за“, 60 „против“ и 2 „въздържал се“. На второ гласуване законът беше приет на 10 октомври 2025 г., а промените бяха обнародвани през ноември.

Искането до КС внесоха 53 депутати от 51-вото Народно събрание. Те оспориха както прехвърлянето на избора от президента към парламента, така и законодателната процедура. Сред аргументите им беше, че новият ред нарушава баланса между президента, правителството и Народното събрание и създава риск от политизиране на ръководните длъжности.

И по двете дела Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети са подписали особени мнения по част от оспорените разпоредби. Те не променят крайния резултат, с който промените остават в сила.

Решенията на КС потвърждават парламентарния модел за избор на ръководители на ДАР и ДАТО. Министерският съвет запазва правото да предлага кандидатите, а Народното събрание има последната дума.