Д-р Анелия Зашева, специалист по инфекциозни болести във ВМА, обръща внимание на комаропредаваните инфекции и реалните рискове за България. Тя подчертава, че в световен мащаб маларията е водещата причина за смъртност сред тези заболявания, а жълтата треска, тежката денга, японският енцефалит и невроинвазивната форма на западнонилската инфекция могат да бъдат животозастрашаващи. За България непосредствен риск представлява западнонилската инфекция, чийто преносители са комарите от род Culex.\n\nОколо 80% от заразените със западнонилския вирус не развиват симптоми. При останалите се появяват неспецифични оплаквания като температура, главоболие, отпадналост и мускулни болки, които лесно могат да бъдат объркани с друга вирусна инфекция. Тежката невроинвазивна форма засяга около 1 на 150 инфектирани и може да доведе до менингит, енцефалит или парализа, а леталитетът при тези случаи достига до 20% в някои проучвания. Най-застрашени са хората над 60-65 години, както и тези с хронични заболявания или потиснат имунитет.\n\nАзиатският тигров комар (Aedes albopictus) вече е установен в България. Той е дребен, тъмен, с бели пръстени по краката и бяла линия на гърдите. Хапе предимно през деня. Присъствието му обаче не означава, че е заразен или че денга, чикунгуня и Зика са ендемични. За да възникне местно предаване, трябва да се изпълнят няколко условия: заразен пътуващ да бъде ухапан от местен комар, вирусът да се размножи в комара при подходяща температура и след това комарът да ухапе друг човек.\n\nКлиматичните промени улесняват разпространението на комарите – по-високите температури ускоряват развитието им и съкращават времето за предаване на вируса, а по-меките зими помагат за оцеляването на яйцата. България става по-подходяща среда за някои от тези видове, но това не означава превръщането ѝ в тропическа ендемична зона.\n\nПри пътуване до рискови държави е препоръчително консултация с инфекционист 4-8 седмици предварително. За жълта треска има ваксина, а за малария – лекарствена профилактика. За денга няма лекарствена профилактика, а ваксината не е универсална. Никоя мярка не заменя личната защита от ухапвания: репеленти, покриващи дрехи, мрежи и климатизирани помещения.\n\nПрофилактичното изследване на кръвта след единично ухапване няма медицински смисъл. То може да е отрицателно в началото на инфекцията или да даде кръстосани реакции. Лекарят назначава изследвания само при съответствие между симптоми, инкубационен период и епидемиологична експозиция.\n\nНай-ефективната мярка за ограничаване на комарите е премахването на застоялата вода. Достатъчно е малко количество вода в забравен съд, за да се развият ларви. Важно е съдовете да се изпразват, мият и обръщат поне веднъж седмично. Пръскането срещу възрастни комари има временен ефект и не замества премахването на размножителните места.\n\nД-р Зашева съветва да не се страхуваме от всяко ухапване, но и да не подценяваме променящите се условия. При температура или необичайни симптоми след пътуване трябва да потърсим лекар, като задължително съобщим къде сме били. Повечето рискове могат да бъдат намалени с прости и последователни навици.