Колумбия и новият курс към Израел

Колумбийското правителство на Абелардо де ла Есприеля предприема външнополитически завой към Израел, който не се изчерпва с дипломатическо пренареждане. Обещанията за двустранни отношения, каквито не е имало досега, повторното отваряне на посолство в окупирания Източен Йерусалим, признаването на израелски суверенитет над окупираните Голански възвишения и възстановяването на икономическите връзки сочат по-мащабна трансформация.

Очаква се около 30 израелски компании да посетят Колумбия, за да проучат инвестиционни възможности. Това е било потвърдено след среща между министъра на търговията Маурисио Гомес и Бетси Бърнс Корн, председател на Конференцията на президентите на големите американски еврейски организации. Зад икономическия интерес стои и въпросът за възстановяване и разширяване на архитектурата за сигурност, включваща военни технологии, наблюдение, разузнаване, сътрудничество с Вашингтон и по-голямо участие на частния сектор в стратегически държавни функции.

Политическата партия на де ла Есприеля, Защитници на родината, твърди, че по-тясното сътрудничество с израелската отбранителна индустрия носи трансфер на технологии, специализирани работни места и укрепване на киберсигурността и военното разузнаване. Този технологичен тласък се представя като борба с организираната престъпност и може да се превърне в основен стълб на новите отношения.

Според експерти в Тел Авив сътрудничеството в областта на сигурността може значително да се разшири. Всичко, свързано с националната сигурност, ще включва широко сътрудничество с Израел, заяви политологът Алберто Спекторски. Колумбия ще го поиска, Израел ще го предостави и тези отношения ще бъдат укрепени, добави той. Анализът сочи, че това не е просто дипломатически протокол, а премислено послание към целия регион в момент, когато Израел се стреми да възстанови съюзите си в Латинска Америка след години на влошаване на отношенията.

Исторически корени

Процесът не започва с настоящото правителство. Корените му са в десетилетия военно и разузнавателно сътрудничество между Колумбия и Израел. При президента Вирхилио Барко журналистически разследвания разкриват присъствието и консултантската роля на израелския агент Рафи Ейтан, който според твърдения е бил консултиран по сигурността и охраната на президента. Последвали разследвания повдигат въпроси за възможна връзка между присъствието му и ескалацията на насилието срещу членове на лявата партия Патриотичен съюз. Обвинението предизвиква полемика, а някои аспекти впоследствие са отхвърлени или поставени под съмнение. Самото разследване посочва, че няма доказателства за връзка между Ейтан и убийствата, но отбелязва, че присъствието му съвпада с рязкото им увеличаване от 1987 г. Години по-късно Междуамериканският съд по правата на човека признава отговорността на колумбийската държава за унищожаването и политическото насилие срещу тази партия.

При президента Алваро Урибе военните отношения се задълбочават, с акцент върху сигурността и способностите на въоръжените сили. Израелската щурмова пушка Галил става символ на сътрудничеството, съпроводено от трансфер на технологии в авиацията, разузнаването, наблюдението и други военни системи. Компанията Индумил, подчинена на министерството на отбраната, разработва национални версии на Галил чрез споразумения с Израел, показвайки как зависимостта може да прерасне в местен индустриален капацитет.

Политическият разрив при президента Густаво Петро бележи обрат. През октомври 2023 г. Израел преустановява военното сътрудничество и износа за Колумбия. През февруари 2024 г. Петро обявява спиране на новите покупки на оръжия от Израел, а на 1 май — прекъсване на дипломатическите отношения. Паралелно Колумбия развива стратегия за индустриална автономия в отбраната. Проектът за пушката Ягуар, започнат от Индумил през 2020 г., е определен като символ на технологичен, индустриален и стратегически суверенитет. Представена официално през май 2026 г., тя цели укрепване на националния суверенитет и включва подобрения спрямо системата Галил.

Елбит Системс и регионалното присъствие

Бизнес измерението прави обхвата на отношенията по-ясен. През декември 2021 г. колумбийската армия сключва договор с Елбит Системс, една от водещите израелски компании в отбраната и технологиите, за система за наблюдение и разузнаване на границата и команден и контролен център на границата с Венецуела на стойност около 30 милиона долара. Договорът е изпълнен в рамките на двустранно споразумение. Това не е просто придобиване на оборудване, а интегриране на технологични способности в управлението на сигурността на стратегическа територия.

Елбит и други израелски компании разширяват присъствието си в Латинска Америка. Академични изследвания документират регионалното използване на дроновете Хермес 450 и Хермес 900 — системи, разработени от Елбит, които интегрират разузнаване, наблюдение, придобиване на цели и разузнавателно наблюдение. Бразилия, Чили и Мексико са сред държавите, използвали такива платформи. Компанията признава, че има договори за модернизиране на системи Хермес 900 за латиноамерикански клиенти.

Въпросът става особено чувствителен, когато военните технологии се пресекат с цифровото наблюдение. През 2024 г. колумбийската прокуратура започва разследване на предполагаемото закупуване и използване на софтуера Пегас, разработен от израелската компания Ен Ес Оу Груп, чието разпространение се контролира от израелското министерство на отбраната. В сигнала се твърди за сделка на стойност около 11 милиона долара и предполагаемо плащане в брой. Разследването трябва да установи дали придобиването действително се е състояло и как е бил използван софтуерът.

Еквадор дава друг значим пример. През декември 2024 г. Националното събрание одобрява разследване на предполагаемото използване на Пегас срещу журналисти, опозиция и активисти. Резолюцията разпорежда явяването на директора на Центъра за стратегическо разузнаване и изисква информация от израелското посолство относно предполагаемото използване на програмата на територията на Еквадор. Значението е в институционалния въпрос: кой придобива тези технологии, под какъв контрол, срещу кого могат да бъдат използвани и какви механизми гарантират основните права.

Частни компании и приватизация на сигурността

Този процес съвпада с по-широка трансформация на регионалната сигурност: нарастващо участие на частни компании във функции, традиционно запазени за държавата. Случаят с Хаити е показателен. Вектъс Глобал, частна охранителна компания, свързана с Ерик Принс, основателя на спорната Блекуотър, работи в Хаити от 2025 г., използвайки дронове за поразяване на въоръжени групировки. Принс твърди, че е постигнал дългосрочно споразумение с хаитянското правителство, което при стабилизиране би включвало участие във възстановяването на системата за събиране на данъци. Американски представители обмислят по-тясно сътрудничество с компанията, докато правозащитни организации изразяват опасения относно смъртта на цивилни, свързана с ударите с дронове.

Приватизацията на функциите по сигурността повдига въпроси за суверенитета, отчетността и правната отговорност. Дебатът не засяга само Латинска Америка: Съветът на ООН по правата на човека е създал работна група за международна рамка за регулиране, наблюдение и контрол на частните военни и охранителни компании. Основният проблем е, че възлагането на принудителни функции на външни изпълнители може да усложни установяването на отговорност при злоупотреби.

В този контекст трябва да се анализира и политическата роля, която Израел е придобил за новата десница. Журналистът Пабло Стефанони е изследвал как защитата на Израел се е превърнала за части от крайната десница в средство за легитимиране след 1945 г., когато антисемитизмът е бил исторически отличителен белег на голяма част от радикалната европейска десница. В анализа му антиантисемитизмът може едновременно да действа като механизъм за легитимация и като инструмент за противопоставяне срещу групи като мюсюлмани, палестинци и прогресивни среди. Тази интерпретация помага да се обясни защо отношенията с Израел днес излизат извън строго военната или търговската сфера.

Сигурност за кого и суверенитет за какво

Новото правителство на де ла Есприеля предлага възстановяване на военното сътрудничество с Израел и укрепване на стратегическия съюз с Вашингтон. Анализатори свързват този проект с потенциално задълбочаване на израелското технологично сътрудничество в сигурността, разузнаването и борбата с трафика на наркотици в рамките на модел, който някои наричат План Колумбия 2.0.

Основният въпрос не е просто какви оръжия, платформи или софтуер купува всяка държава, а какъв тип инфраструктура за сигурност се изгражда, когато разузнаването, наблюдението, дроновете, киберсигурността и военните способности се интегрират с частни компании и международни съюзи. По-голямата технологична зависимост може да се превърне и в по-голяма стратегическа зависимост, особено когато критични способности зависят от външни доставчици.

Опитът на Латинска Америка принуждава да се зададат въпроси, които надхвърлят обикновеното закупуване на оборудване. Кой определя заплахите? Кой управлява данните? Кои компании участват? Какви механизми за контрол са въведени? И какви икономически и геополитически интереси стоят зад тези нови архитектури за сигурност?

Въпросът става особено актуален, когато технологиите, сигурността и инфраструктурата се свържат със стратегически територии и активи. В Колумбия подходът към израелската държавна компания Мекорот и потенциалното ѝ участие във въпросите за управление на водните ресурси в района на парамо Сумапас отново отварят дебата кой взема решенията относно водата и стратегическите екосистеми. Затова си струва да се запитаме: може ли зависимостта от отбраната и наблюдението да отвори нови врати за корпоративна намеса в територии, води, минерали, биоразнообразие и критична инфраструктура? Какви бизнеси стоят зад тези съюзи и кой извлича стойността от стратегическите активи?

Спорът не е само технологичен или военен: той е и спор за суверенитета и бъдещето на териториите. В една Латинска Америка, богата на вода, минерали, биоразнообразие и енергийни ресурси, превръщането на сигурността във врата към нови зависимости може да ограничи способността на държавите и общностите да вземат решения относно общите си ресурси. Суверенитетът на народите над техните територии не може да бъде скритата цена на който и да е съюз.