Статията поставя въпроса дали колективният Запад все още съществува, след като Доналд Тръмп спира действието на закона за санкции срещу Русия, в Германия набира сила партия, която иска прекратяване на помощта за Украйна и възстановяване на „Северен поток“, а правителството на Естония настоява за отмяна на санкции срещу руска държавна компания. Москва и Пекин отговарят, че „глобалният Запад“ вече не съществува и че светът навлиза в епоха на многополюсност, предсказана от Евгений Примаков и Китайската комунистическа партия.

Според текста тази многополюсност е антизападна концепция: тя поставя демокрациите и диктатурите на равна нога, легитимира сфери на влияние и твърди, че националните интереси трябва да се приемат вместо да се говори за човешки права. В тази логика Китай с лагерите за уйгури или Русия, която отравя противници на режима, не са по-лоши от Германия, Великобритания или САЩ, а дори произвеждат по-бързо електромобили и добиват повече нефт и газ.

Поведението на Тръмп е описано като хаотично и лишено от концепции, но на практика близко до многополюсната логика: той уважава силата, безразличен е дали си има работа със съюзници-демокрации или с диктатури, мери политиката предимно с икономически критерии, егоцентричен е и не се интересува от цивилните жертви в Украйна. Въпреки това ситуацията се променя: рейтингите му са рекордно ниски, обещанията за ограничаване на Китай и за миграцията не са изпълнени, Украйна има широка американска подкрепа, а Демократическата партия има шансове да спечели Камарата на представителите и вероятно Сената.

Държавният секретар Марко Рубио започва да води собствена линия, вижда се като кандидат за президент през 2028 г. и показва способност да мисли концептуално; речта му в Атина за „възраждането на Запада“ предизвиква смесени реакции, но дава надежда на фона на цинизма и некомпетентността на сегашната администрация. Бивш американски служител казва, че след Тръмп всяка администрация ще бъде по-добра и ще се опита да възстанови разрушеното, а НАТО и ядреният чадър остават ключов национален интерес на САЩ; съюзниците обаче също трябва да поемат отговорност за съдбата на свободния свят.

Авторът, който живее на 30 километра от границата с Беларус, описва ежедневното усещане за заплаха от изток – сигнали за дронове, осуетени атентати и опити за проникване през границата. В балтийските държави, Полша и Финландия е узряло разбирането, че свободата струва скъпо: Финландия изгражда силни гранични укрепления, Полша развива атомна енергетика и армия, Литва възстановява наборната служба. Тези държави засилват връзките си с Тайван, Япония и Филипините срещу натиска на Китай и Русия, а подобно разбиране постепенно се настанява и в Западна Европа. Възраждането на глобалния Запад ще започне именно от страните близо до фронтовата линия, които първи ще подадат ръка на новата американска администрация.