Доминиканският монах отец Мануел Русо, ректор на манастира „Сан Марко“ във Флоренция, попаднал на пожълтял документ от XIX век, докато подреждал архивите на старата монашеска аптека. Това била рекламна листовка за лечебен еликсир, наречен „Възстановяващ винен еликсир“. Рецептата включвала 30 грама ядки от кола и 10 грама листа от боливийска кока, накиснати в литър алкохолна смес. Именно тези две съставки по-късно дават името на Coca-Cola.

Монасите препоръчвали еликсира срещу физическа и умствена умора, главоболие, отпадналост след болест и старост. Продуктът бил сред най-търсените в аптеката. Екзотичните съставки вероятно достигали до Флоренция чрез мисионери от Латинска Америка и Африка.

Откритието повдига въпроса дали Кока-Кола има европейски предшественик. Американският фармацевт Джон Пембъртън създава през 80-те години на XIX век тонизираща напитка с кока, кола и вино. През 1886 г., заради ограниченията на алкохола, той заменя виното със захарен сироп и газирана вода – така се ражда Coca-Cola.

Флорентинският еликсир обаче е бил лекарствен продукт на винена основа, не газирана безалкохолна напитка. Няма доказателства, че Пембъртън е познавал рецептата на монасите. Отец Русо подхожда предпазливо и отбелязва, че препарати с кока са били разпространени в Европа през XIX век. Той открил и две празни бутилки от еликсира. Манастирската аптека има дълга история – от XV век е снабдявала хората с лекарства, включително необичайни продукти като кислород и коняк. Находката не пренаписва историята на Кока-Кола, но показва, че комбинацията от кока и кола е била позната в Европа преди световния успех на американската напитка.