Полудива коза, останала повече от 25 дни в тясна скална ниша край Балчик, бе спасена жива и в сравнително добро състояние. Животното попаднало в естествен капан във вилна зона „Момчил“, където било блокирано без достъп до вода. За да оцелее, козата се хранела с оскъдната растителност наоколо и ровела за корени, от които да извлече влага.

Историята на стадото започва преди около две-три години. След смъртта на възрастна жена от района наследниците ѝ заминали за чужбина и оставили животните на свобода. Сред тях имало мъжки англо-нубийски пръч и няколко женски от местна примитивна българска порода. Постепенно козите се размножили и започнали да обитават полудиво скалистия терен край Балчик.

Сигналът за бедстващото животно бил подаден от Рая Георгиева и Димитър Димитров. Двамата не останали само податели, а се включили активно в организацията на спасителната операция. Те осигурили високопроходимите си автомобили, към които впоследствие били фиксирани въжетата на спасителния екип.

Теренът обаче превърнал акцията в сериозно изпитание. Пясъчно-скалистата местност била стръмна, ронлива и труднодостъпна, което изисквало прецизна координация и опит.

Организатор и двигател на операцията бил гл. ас. д-р Руско Петров от Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“. Към екипа се присъединили и студенти по ветеринарна медицина от Тракийския университет. Особено важна роля в координацията имала първокурсничката Надя Алиева, която е от региона и познава добре спецификите на терена.

Най-рисковата част от операцията – спускането по отвесните скали и изтеглянето на козата – била поета от опитните алпинисти Руско Петров, Стойко Стефанов и Антони Капралов.

След продължителното изпитание животното било извадено от скалната ниша в изненадващо добро състояние. Въпреки глада, жаждата и стреса козата била достатъчно жизнена, за да бъде транспортирана.

На животното са взети проби за изследвания, а спасителният екип взел решение то да бъде настанено в Зоопарка в Добрич. Там козата ще прекара старините си при постоянни грижи и в безопасна среда.

Историята от Балчик показва, че зад един сигнал за бедстващо животно може да се изгради цяла спасителна верига, когато граждани, професионалисти, алпинисти и бъдещи ветеринари действат заедно. А сред суровите скалисти терени на България подобни изпитания не са рядкост. Край средновековната крепост Моняк в Кърджали, издигаща се на близо 600 метра над язовир „Студен кладенец“, отвесните скали също са естествен дом за диви животни, които ежедневно се борят за оцеляване сред чукарите.

Балчишката коза обаче получи своя щастлив край – след повече от 25 дни в скалния капан тя вече е на сигурно място.