Защо концентрацията и логиката отслабват след 2012 г.
Резултатите от международни тестове за внимание, логическо мислене, решаване на проблеми и работа с числа дълго време остават стабилни или се подобряват. След около 2012 г. обаче картината се обръща и започва устойчив спад, който засяга не само децата и младежите, но и възрастните в САЩ и Европа.
Обратът започва преди пандемията
Пандемията от COVID-19 прекъсна учебния процес и остави сериозни пропуски в образованието, особено сред младите. Данните обаче не сочат, че влошаването е започнало през 2020 г. Тестовете отчитат спад още около 2012 г., а в някои случаи понижението между 2012 и 2018 г. е по-голямо от това по време и след пандемията.
Оценките на уменията на възрастните показват по-слаби резултати във всички възрастови групи. Особено показателен е делът на хората, които не могат да използват математическо мислене, за да преценят дали дадено твърдение е обосновано. Средното увеличение на този дял е 25%, а в САЩ достига 35%. Става дума не просто за аритметика, а за логика и способност за оценка на информация.
Смартфоните като възможен фактор
Друга отчетлива промяна е нарастващият дял 18-годишни американци, които съобщават за трудности с концентрацията, мисленето или усвояването на нови знания. Този дял остава относително стабилен през 90-те години и първото десетилетие на XXI век, но се увеличава рязко в средата на 2010-те.
Като възможно обяснение се посочва широкото разпространение на смартфоните и промяната в начина, по който приемаме информация. Вместо продължително четене и задълбочено занимание с един текст все по-често се разчита на пасивно потребление чрез кратки публикации, видеа и безкрайно превъртане на екрана. Показателите за четене намаляват особено осезаемо сред младите хора.
Какво показват данните
Данните не доказват, че биологичният интелект на човека се е променил. Те отчитат спад в представянето при конкретни задачи, свързани с внимание, разсъждаване, грамотност и решаване на проблеми. Връзката със смартфоните и цифровото съдържание се представя като хипотеза, а не като окончателно установена причина.