Срещата между Кърт Кобейн и Уилям Бъроуз се състои благодарение на мениджъра на турнета на Nirvana, Алекс Маклауд, по време на промотирането на албума „In Utero“. За Кобейн това е истинско поклонение пред автора на „Голият обяд“. Бъроуз описва 26-годишния Кърт като изключително скромен, срамежлив и възпитан млад мъж. Двамата разговарят с часове, разменят си подаръци – Кобейн подарява подписана биография на Ледбели, а Бъроуз – своя картина. Дори изпробват легендарния „оргонен акумулатор“ на писателя. Кобейн се опитва да убеди Бъроуз да участва в клипа към „Heart-Shaped Box“, но възрастният писател учтиво отказва.

Преди личната им среща двамата вече са сътрудничили в един от най-странните записи на 90-те – сингълът „The 'Priest' They Called Him“, издаден през 1993 г. Идеята е на Кобейн, който изпраща на своя идол запис с дисонантни китарни импровизации, базирани на „Silent Night“. Бъроуз записва гласа си върху този фон, четейки мрачен разказ за наркозависим мъж, който търси доза в навечерието на Коледа. Звуковият колаж е издаден на ограничена серия плочи с автографи и от двамата. Този проект се оказва артистичният мост, който отваря вратите на дома на Бъроуз за Кобейн.

Влиянието на Бъроуз върху Кобейн надхвърля общата им обвързаност с темата за зависимостите. Най-значимото наследство е методът на рязане (cut-up) – техника, популяризирана от Бъроуз през 60-те, която изисква нарязване на текстове и произволното им пренареждане, за да се открият нови значения. Кобейн редовно използва този метод, когато пише песните за „Nevermind“ и „In Utero“. Той изписвал цели страници в дневниците си, после изрязвал фрази и ги подреждал на случаен принцип по пода. Така се раждат абстрактните текстове на „Scentless Apprentice“ и „Heart-Shaped Box“. Самият Кобейн споделя, че този подход му позволява да изрази вътрешния си хаос, без да бъде твърде буквален.

След смъртта на Кобейн през април 1994 г. Бъроуз започва да анализира текстовете от „In Utero“ в търсене на отговори. Той си спомня, че още при срещата им забелязал мъртвешки сивия тен на бузите на Кърт. Според думите му, самоубийството не е било въпрос на воля за Кобейн – той е бил мъртъв още тогава. Въпреки зловещите пророчества, срещата не е причина за падението на Кърт. Тя остава последното голямо артистично признание в живота му – среща между учител и ученик, която дава на Кобейн инструментариума да превърне личната си болка в световна поезия.