На 17 август 1896 г. Джордж Кармак, съпругата му Кейт и техният индиански водач Скокум Джим Мейсън откриват злато в приток на река Юкон. Това откритие слага началото на последната най-голяма златна треска – тази в Клондайк. Местността е дива и необитаема, но новината се разпространява бързо и година по-късно притоците Бонанза, Елдорадо и Хънкър са претъпкани със златотърсачи. Първи пристигат хора от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ, последвани от желаещи от Европа, Китай и Япония. Вестниците разпалват въображението с истории за богатства, а търговците печелят от продажбата на карти, екипировка и хранителни припаси. Въпреки че над 100 000 души тръгват към Клондайк, само около 40 000 достигат Доусън, а под 20 000 реално копаят. От тях едва 4000 намират злато и само няколкостотин забогатяват истински. Треската продължава до 1899 г., когато злато е открито в Номе, Аляска, и тълпата се премества натам.