Тайван насочва климатичната си политика към конкретно изпълнение, а не само към декларации. В условията на рекордни горещини, суши, горски пожари, проливни валежи и тайфуни страната свързва международните ангажименти с национални, секторни и местни мерки. Въпреки че не е страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Тайван следва духа на Парижкото споразумение и представи национално определен принос до 2035 г.

В центъра на подхода са шест сектора – енергетика, производство, жилищни и търговски сгради, транспорт, селско стопанство и околна среда. За периода 2026–2030 г. са одобрени секторни програми с 20 водещи плана, годишни цели и 63 показателя за изпълнение. Те интегрират националните цели в секторните политики и позволяват ежегодно наблюдение и оценка.

Последната инвентаризация показва, че през 2024 г. нетните емисии на Тайван са с 6,59% по-ниски спрямо 2005 г. и намаляват трета поредна година. Икономиката обаче продължава да расте, а въглеродният интензитет е спаднал с 48,59%, което показва постепенно отделяне на растежа от емисиите. Прозрачността се подкрепя от редовни доклади и информация, съобразени с международните практики.

За декарбонизация на индустрията е въведена въглеродна такса, свързана с доброволни планове за намаляване на емисиите и преференциални ставки. През първата година тя е донесла 4,97 млрд. нови тайвански долара, насочени към Фонд за управление на парниковите газове. Средствата се използват за кредитни гаранции, лихвени субсидии и подкрепа за технологии за намаляване на емисиите и адаптация. Предстои постепенно въвеждане на Тайванска система за търговия с емисии, която ще работи паралелно с въглеродната такса. Признаването на тайванската такса в британския механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите е важна стъпка към международно свързване.

Зеленият преход обхваща и ресурсите. Изменения в законодателството за кръгово използване на ресурсите и отпадъците пренасочват усилията от обработване на отпадъците към управление на целия жизнен цикъл на продуктите. Определени са осем направления на кръговата икономика, сред които храни, пластмаси, текстил, здравеопазване, строителство и електроника. В сектора вече има 69 публично регистрирани дружества с общи годишни приходи над 1 трилион нови тайвански долара. Насърчават се цифрови продуктови паспорти, намаляване на пластмасата при източника и повторна употреба.

Адаптацията към климатичните промени е включена в националното и местното управление. За справяне с риска от горещини се използва сценарий с екстремна температура от 40°C и се разработват междуведомствени стратегии за обществено здраве, енергетика, транспорт, безопасност на работното място и подкрепа за уязвими групи. Създаден е национален комитет за градските гори, който развива програма за зелена растителна покривка с дистанционно наблюдение, триизмерни цифрови двойници и микроклиматични данни. Предвижда се закон за градските гори и насърчаване на сертифициране за опазване на дърветата.

Справедливият преход е водещ принцип. Провеждат се консултации със заинтересованите страни в шестте основни сектора, а на тяхна основа ще бъде изготвен национален план за действие. Фондът за управление на парниковите газове подкрепя работници, индустрии, региони и групи, засегнати от прехода, включително чрез развитие на специалисти за зелената икономика и нисковъглероден преход на малките и средните предприятия.

Тайван разширява и международните партньорства. С Парагвай се изпълняват 12 плана за действие в областта на екологичното управление, споделянето на технологии, младежкия диалог и кръговата икономика. Страната търси пълноценно участие в глобалното управление на климата и настоява, че постигането на целите на Парижкото споразумение изисква участието на всеки партньор, който има способността и желанието да действа.