Европейската комисия ще предложи нови правила, чрез които държавите членки ще трябва ясно да определят кои институции отговарят за защитата на населението при наводнения, горски пожари, продължителни горещини и други климатични бедствия. Тези мерки са част от подготовката на Европейския съюз за сценарий, при който глобалното затопляне достига 3°C до края на века.

Еврокомисарят по климата Вопке Хукстра предупреди, че светът се насочва към временно или потенциално продължително превишаване на прага от 1,5°C по Парижкото споразумение. Според него правителствата трябва да се подготвят за по-дълги горещини и тежки бедствия, дори ако усилията за намаляване на емисиите дадат резултат. Държавите ще решават сами на кого да възложат отговорността, но ще бъдат задължени да я определят и посочат предварително. Те ще запазят свободата да разпределят правомощията между национални, регионални и местни власти, като целта е да се избегнат спорове при щети от наводнения или пожари.

Разглежданите сценарии предвиждат затопляне от 2°C до 2050 г. и 3°C до 2100 г. Оценките отчитат, че Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за света. При такова затопляне градовете ще се нуждаят от планове за справяне с горещините, а инфраструктурата трябва да се проектира според бъдещите климатични условия, а не само по данни от миналото. Това се отнася за пътища, мостове, жилищни квартали и обществени сгради.

Икономическите щети от екстремните метеорологични явления през лятото се оценяват на над 100 млрд. евро. Разходите включват възстановяване след горски пожари и наводнения, както и защита на жилища, пътища и друга обществена инфраструктура.

Стратегията за климатична устойчивост не се очаква да предвижда нови финансови ангажименти за подпомагане на домакинствата, което повдига въпроса как семействата с по-ниски доходи ще платят необходимите подобрения по жилищата си. Предлага се 35% от бюджета на ЕС да бъдат насочени към климата и природата, а Брюксел разчита и на планираното финансиране от 30 млрд. евро на Европейската инвестиционна банка за адаптиране до 2030 г. Тези средства обаче ще бъдат част от по-широки инвестиционни механизми, а не нова програма за директна помощ.

Комисията възнамерява да засили сътрудничеството със застрахователния сектор, тъй като едва около 25% от активите, изложени на климатични рискове, са застраховани. Това оставя държавите и собствениците на имоти уязвими към големи финансови загуби при бедствия. Според представител на Комисията целта е да се изгради култура на готовност и устойчивост още на етапа на проектиране, вместо да се справяме с щетите впоследствие. Ефективността на мерките ще зависи и от преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС, в който разходите за климата се конкурират с финансирането за отбрана, сигурност, конкурентоспособност и земеделие.