„Другото море“ (1991) е сред значимите романи на италианския писател Клаудио Магрис. Историята започва в граничния град Триест, където се пресичат култури и народи. В края на ноември 1909 г. младият философ и елинист Енрико Мреуле внезапно напуска родния край и Европа. Външната причина е отказът му да служи в австрийската армия и да понася атмосферата на Хабсбургската империя, но истинските му подбуди остават неясни до края. Той заминава за Южна Америка, скита из Патагония, живее примитивно като гаучо, после се завръща в Европа, преподава латински, създава семейство, но не намира удовлетворение. Романът пресъздава културата на многокултурната Австро-Унгария, както и наблюденията от Латинска Америка, но основно проследява духовния път на героя – интелектуалец, вкопчен в старата европейска култура, който търси „други морета“ и смисъла на живота. Магрис води диалог с читателя, а не монолог, и съчетава историческа точност с лапидарен, поетичен стил. Събитията от първата половина на ХХ век – войни, диктатори, политически промени – остават на заден план; историята е представена през микроисторията на индивида. Текстът се отличава с хуманизъм и кани да осмислим съдбата на творческата личност, нейния избор и противопоставянето на унифицираното общество. В днешния дебат за нова Европа Магрис напомня за духовното единство на Стария свят.