Клавдий управлява Рим от 41 до 54 г. и остава в древните разкази с редица странности. Той разширява империята до Британия, но преди да се възкачи на престола дълго е смятан за неподходящ за публична роля. Описанията говорят за нестабилни колене, трепереща глава, заекване, объркана реч и неволно слюноотделяне, които се засилвали при ядосване или напрежение.

Самият той твърдял, че съзнателно е преувеличавал слабостите си по време на управлението на племенника си Калигула. „Умишлено се преструвах на глупав“, обяснявал той, за да избегне съдбата на други членове на императорското семейство, убити или изпаднали в немилост. Историците не могат да потвърдят доколко това самопризнание е автентично, тъй като образът му в древните текстове често е оцветен от политически вражди и литературни преувеличения. Затова странностите му се четат по-скоро като свидетелства на античните автори, а не като сигурна медицинска диагноза.

Клавдий обичал огромни пиршества – на някои присъствали около 600 гости. При тържество край изхода на Фуцинското езеро водата била пусната, но вълната заляла мястото на празненството и императорът едва не се оказал във водата. Подозрителността му също била необичайна: не посещавал болен човек, преди да проверят стаята, леглото и възглавниците; посетителите му били претърсвани, а охраната включвала въоръжени войници дори на пир. Имало и абсурдни моменти – понякога викал на следващия ден хора, които вече бил осъдил на смърт, за да се посъветва с тях или да играе на зарове. Когато не се появявали, изпращал да ги укорят, че се бавят.

Смъртта му на 13 октомври 54 г. е обвита в несигурност. Общото мнение било за отравяне, но древните автори не са единодушни кой и как го е извършил. Най-известната версия е, че отровата била в ястие с гъби, към които Клавдий имал особена слабост. Друга версия също свързва смъртта му с отровни гъби, но с различни подробности около последвалото заболяване. Сигурно е, че след смъртта му властта преминава към осиновения му син Нерон.

Така Клавдий остава необичаен римски император: описван едновременно като физически несръчен, разсеян и лесно подвеждан, но и като образован администратор, историк и владетел, при когото Рим завладява Британия. Играта на зарове, дори в движение, е само един щрих от образа му.