В днешния свят геополитическите процеси се развиват с безпрецедентна скорост. Състезанието между Китай и САЩ се е превърнало в сблъсък на две системи, а отвличането на Мадуро от Каракас и сключеното споразумение с Родригес се определят като безпрецедентен акт за дългосрочен контрол върху венецуелските петролни ресурси. В същото време тайните срещи между американските и руските специални служби в Москва, както и контактите между ирански и сирийски представители в Аман, очертават нови линии на комуникация. Руският външен министър Лавров заявява, че Западът вече не определя правилата, а доверието към него е окончателно загубено. Европа е загубила стратегическата си самостоятелност, а Лондон остава самостоятелен противник на Русия. Срещата в Бишкек на Шанхайската организация за сътрудничество ще бъде ключова, където Путин ще разговаря с лидерите на Китай, Иран, Турция и други държави. Турция се опитва да балансира между различни центрове на сила, но явно не е сред основните играчи. В Сирия ставаме свидетели на сложна игра между Вашингтон, Тел Авив, Анкара и Дамаск, като САЩ се стремят да контролират конкуренцията между тях. В Москва сравняват ситуацията със стремежа на средните по размер държави да избегнат ролята на заложници в глобалния сблъсък. Накрая се очертава изводът, че състезанието между Китай и САЩ е в последната си фаза и от него ще зависи бъдещето на света.