Европейската автомобилна промишленост все по-ясно усеща колко опасна може да бъде зависимостта ѝ от Китай. Проблемът не се изчерпва с готовите автомобили и части, които заливат пазара на ЕС. Става дума и за достъпа до редки земни метали и постоянни магнити, без които не могат да работят нито електромобилите, нито редица системи в автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Китай контролира огромна част от световното рафиниране на редки земни елементи и още по-голям дял от производството на синтерирани постоянни магнити – съответно над 90% и 94%. Затова административни решения в Пекин могат да определят дали европейските фабрики ще работят нормално. През 2025 г. ограниченията върху износа на седем редкоземни елемента и магнити доведоха до спиране на производствени линии в Европа. По-късно доставките бяха частично възстановени, но износът на ключови суровини продължава да изисква лицензи. Така китайските власти запазват решаващ контрол върху веригата на доставки.

Втората голяма грижа е конкуренцията от китайските авточасти. През първата половина на 2026 г. вносът на автомобилни части от Китай в ЕС е достигнал рекордните 5 млрд. евро, което е с 23% повече от същия период на предходната година. Европейските производители трябва едновременно да се борят за по-ниски разходи и да търсят начини да намалят зависимостта от един доставчик.

Напрежението между Брюксел и Пекин се засилва и по въпроса за хибридните автомобили. ЕС предложи Китай доброволно да ограничи износа си, така че делът на китайските хибриди на европейския пазар да падне от над 33% до около 15%. Китайската страна отхвърли идеята, като посочи, че подобни ограничения биха нарушили правилата на Световната търговска организация и принципа на свободната конкуренция. Сега ЕС обмисля едностранни лимити за внос, след превишаването на които автомобилите ще бъдат облагани с допълнителни мита. Същевременно Брюксел настоява Китай да облекчи експортните ограничения за редкоземни метали и ключови минерали.

Индустрията е категорична, че пълното прекъсване на сътрудничеството с Китай не е реалистичен вариант. Но европейските производители не могат да си позволят производството им да зависи от решението на една държава. Изходът не е откъсване, а промяна в подхода: втори доставчик, стратегически запаси, собствени производствени мощности и възможност компонентите да се правят близо до европейските заводи. Европа трябва да развива собствени възможности за рафиниране на суровини, производство на магнити и сглобяване на компоненти. Не е задължително всички минерали да се добиват на място, но поне част от процесите, които днес са почти изцяло в Китай, трябва да се пренесат по-близо до европейските фабрики. Това изисква време и огромни инвестиции. За някои държави, например Полша, може да се открие шанс за нови инвестиции в автомобилния сектор.

В крайна сметка европейската автомобилна индустрия е в неудобно положение. Опитва се да защити заводите си от китайската конкуренция, но същевременно се нуждае от китайски суровини, без които същите тези заводи не могат да работят. Резултатът от текущите търговски преговори може да има много по-бързи последици от дългосрочните инвестиции в алтернативни вериги на доставки.