Китай се стреми да установи контрол над Първата островна верига и да изтласка американското военно присъствие към Втората островна верига. Тази кампания преминава през три основни етапа.

Първо, Пекин тайно подкрепя Иран, Русия и Северна Корея, за да увеличи глобалните разходи на Съединените щати. Целта е да се създадат условия Вашингтон да направи отстъпки по отношение на Първата островна верига.

Второ, Китай използва мозъчни тръстове и представители на академичните среди, за да влияе върху обществения дебат в САЩ. В него Тайван, Япония и Филипините се представят като „създатели на проблеми“, а Първата островна верига – като бреме за Съединените щати.

Третият елемент от стратегията включва празни обещания, сред които увеличаване на покупките на соя и втечнен природен газ, както и помощ за намаляване на напрежението в Близкия изток. В замяна Пекин иска ограничаване на американските ангажименти за сигурността в региона.

Китай е наясно, че след като Тайван изгради пълни способности за асиметрична отбрана, Пекин ще трябва да преосмисли военното си разположение в региона и в Тайванския проток. Евентуална промяна на стратегията би могла да наложи още по-големи военни инвестиции от страна на Китай и да подкопае стратегическите му цели.

По отношение на американските оръжейни продажби за Тайван Пекин се опитва да създаде впечатлението, че напрежението би намаляло, ако САЩ отстъпят от ангажиментите си в региона. В действителност обаче Китай разширява влиянието си и се стреми да промени регионалното статукво. Предвид тясното сътрудничество между Тайван и САЩ в областта на сигурността оръжейните продажби ще продължат, докато отговарят на взаимните нужди за регионална сигурност.