Китайската логистична платформа LOGINK, която предизвика сериозни опасения във Вашингтон заради потенциално влияние върху глобалната търговия, на практика се оттегля от международната сцена. Партньорствата с чуждестранни пристанища са замразени, членството в международна морска организация е прекратено, а центърът във Вънчжоу изглежда изоставен.

LOGINK е създадена преди около 20 години в провинция Джъдзян като система за събиране и обмен на данни от пристанища, транспортни компании и доставчици. По-късно контролът преминава към китайското Министерство на транспорта. Целта е била чрез единна цифрова система да се заменят хартиените процедури и да се улесни движението на товари. През 2010 г. Китай свързва платформата с логистични информационни системи на Япония и Южна Корея, а по-късно търси сътрудничество и с европейски пристанища. В презентация от 2015 г. транспортното министерство описва LOGINK като единен портал към глобалните логистични мрежи.

Американските опасения се засилват през 2022 г., когато LOGINK се присъединява към международен проект за обмен на данни между пристанищни платформи. Според американска комисия това би разширило сътрудничеството ѝ с чуждестранни пристанища. Група републикански конгресмени, сред които и настоящият държавен секретар Марко Рубио, призовават тогавашния президент Джо Байдън да предприеме действия. Те предупреждават, че неконтролираното разширяване на LOGINK може да даде на Китайската комунистическа партия влияние върху артериите на глобалната търговия.

Вашингтон се опасява, че чрез платформата могат да се събират непублични данни за стоки, обеми и цени, което да помогне на китайски компании да изпреварят западните конкуренти. Посочва се и риск от проследяване на чувствителни военни доставки, преминаващи през граждански товарни мрежи. Представител на Държавния департамент на САЩ заявява, че няма да бъде позволена платформа, контролирана от Пекин, да получи контрол над глобалните морски данни.

От Южна Корея и Япония обаче твърдят, че обменът е бил по-ограничен. Според транспортните власти на двете държави са споделяни основно часове на пристигане и отплаване на кораби, както и информация за товарене и разтоварване, но не и съдържанието на товарите. Представителят на LOGINK Ли Чжао заявява през 2024 г., че платформата не може да събира чувствителна търговска информация или постоянно да следи движението на товари по света.

Международното отстъпление започва през 2024 г. Участието на LOGINK в Международната асоциация на пристанищните общностни системи приключва след неплащане на членски вноски. Генералният директор на организацията Инга Мортън потвърждава, че китайската платформа вече не е член, а международният проект за обмен на данни е спрян. Сайтът на LOGINK изчезва, като последното архивирано копие е от юни 2024 г. Китай отменя и среща с Япония и Южна Корея, планирана за март същата година, позовавайки се на вътрешни обстоятелства. Оттогава нови срещи не са провеждани, Япония губи достъп до данните на платформата и не успява да установи контакт с китайските си партньори.

Опитите за навлизане в Европа също не дават резултат. Споразумението с пристанището Синеш в Португалия от 2017 г. не води до значими последици. Меморандумът с Portbase, цифровата система на пристанището в Ротердам, остава на етап предварителни разговори.

Търговското дружество зад центъра на LOGINK във Вънчжоу е изправено пред най-малко 39 съдебни иска от януари 2024 г. Общата стойност на претенциите е около 1,3 милиона долара. Част от делата са свързани с трудови спорове, а други изглеждат свързани с неплатени сметки. Сред ищците е местно дружество на China Mobile, което през октомври 2025 г. завежда дело за спор по договор за услуги. През май 2026 г. е разгледан и спор за наем на имота, в който се намира центърът. При посещение във Вънчжоу през септември офисът е бил без осветление, с празна рецепция и премахнати компютърни кабели.

Китайското Министерство на транспорта не отговаря на въпросите за LOGINK, но през юни публикува документ, призоваващ системата да бъде свързана с повече вътрешни потоци от данни. Това подсказва, че Пекин не се е отказал напълно от платформата, а пренасочва фокуса ѝ от глобална експанзия към вътрешна употреба.