След ескалацията на конфликта в Иран, арабските държави от Персийския залив се обръщат към Китай, а не към САЩ, за да упражни натиск върху Техеран. Разочаровани от ограниченията на американската мощ, те се надяват Пекин да използва икономическото си влияние, за да премахне блокадата на Ормузкия проток и Червено море. Китайският външен министър Ван И проведе множество разговори, а специалният пратеник Чжай Цзюн води преговори в региона. Китай е основен купувач на петрол от Залива и най-големият търговски партньор на Иран, което му дава лостове, но и поставя деликатни въпроси. Въпреки надеждите, Пекин действа бавно и предпазливо, като избягва открито да осъжда заплахите на Техеран. Анализатори отбелязват, че Китай не желае да рискува отношенията си със страните от региона поради съперничеството със САЩ. Китайският президент Си Дзинпин предложи четири точки за мир и стабилност, а Пекин посредничи за сближаването между Саудитска Арабия и Иран през 2023 г. Войната обаче постави това споразумение под напрежение. Ограничените резултати от дипломатическите усилия на Китай досега включват само пряк контакт с хусите за безопасност на китайските танкери. Китай се възползва от отстъпките за ирански петрол и засили подкрепата си за Иран с технологии с двойна употреба, но избягва открита военна помощ. Според анализатори реакцията на Пекин отразява стратегията му да избягва обвързващи ангажименти в сферата на сигурността далеч от Източна Азия.