В статията се разглежда тезата, че Китай, макар да изглежда като мирен икономически гигант, всъщност представлява сериозна заплаха за света. Докато Тръмп и Путин изцеждат силите на своите икономики, Китай успява да влезе в световната икономика „през задния двор“ – след бомбардирането на посолството му в Белград през 1999 г., когато САЩ му отварят вратите към СТО.

Китайският икономически модел се гради върху няколко специфики. Първата е двуверижната икономика – производство с висока добавена стойност за износ и ниска за вътрешния пазар, като целта е самозадоволяване. Втората е субсидираният износ – Китай поддържа ниски цени, за да унищожи местните конкуренти, а после да вдигне цените. За да улесни износа, държавата изкуствено поддържа занижен курс на юана, което е забранено от СТО.

Тази политика води до зависимост на чуждите пазари от евтините китайски стоки, но и до зависимост на самата китайска икономика от държавни субсидии. Почти няма самостоятелни китайски компании, които да работят на пазарен принцип – всички разчитат на кредити и субсидии, за да поддържат растежа. Докато световната икономика растеше, моделът изглеждаше приемлив, но сега износът расте прекалено бързо и става неустойчив.

САЩ вече затваря пазара си, а Европа е на път да наложи нови тарифи. Китай разкри истинските си намерения, когато спря достъпа до редки метали за някои държави, демонстрирайки квазимонопол. Моделът е напълно зависим от външните пазари, а задлъжнялостта на всички нива достига около 300% от БВП, което крие риск от колапс.

Пред Европа стои труден избор: да се присъедини към САЩ с високи тарифи, което ще оскъпи живота на потребителите, или да продължи да поддържа китайския внос и постепенно да загуби своята икономическа независимост, както се случва с Германия. Войната в Украйна и помощта на Китай за Русия са част от този сценарий – Китай се интересува не от ЕС, а от отделните пазари.