Европейските лидери отново не успяха да водят сериозен стратегически разговор за Китай, въпреки че той влияе върху всички ключови области – от индустриалната политика до отбраната. Китайският икономически модел, основан на държавни субсидии и насърчаване на износа, поставя европейските компании в неравностойно положение. Търговският дефицит с Китай достига почти 1 милиард евро на ден, а в Германия изчезват хиляди работни места в производството. Освен това Китай все по-често използва зависимостите на Европа от критични суровини и технологии като инструмент за влияние, което застрашава сигурността. Европа трябва да намали наивността си, да въведе мита, да даде предимство на европейските компании и да защити стратегическите си отрасли, но липсва политическа воля и общо финансиране. Страхът от китайска ескалация не бива да възпира Европа – по-скоро цената на бездействието ще бъде много по-висока в бъдеще.