Германските индустриални организации притискат канцлера Фридрих Мерц да заеме по-твърда позиция спрямо Китай. Те посочват нелоялната конкуренция, държавните субсидии за китайски фирми и растящия търговски дефицит като основни притеснения. След правителственото заседание на 26 август Мерц отбеляза, че кабинетът вижда промяна в индустриалните настроения и Берлин ще излезе с позиция преди срещата на върха на ЕС през октомври.

Сред предлаганите мерки са по-бързи антидъмпингови и антисубсидийни процедури, по-лесни правила за доказване на нарушения и по-активно използване на съществуващите инструменти на ЕС. Федерацията на германската индустрия BDI вече работи в тази посока, а машиностроителният сектор предупреждава, че забавянето ще засили зависимостта на Европа от китайско оборудване.

Автомобилната асоциация VDA също преразглежда досегашната си линия. Част от бранша подкрепя по-високи мита върху китайските plug-in хибриди, които сега се облагат само с 10% стандартно мито. За чисто електрическите коли ЕС вече наложи допълнителни антисубсидийни налози.

Търговският дефицит на Германия с Китай достигна рекордните 89,3 млрд. евро през 2025 г., ръст от 22,4 млрд. евро спрямо предходната година. Вносът от Китай се увеличи с 8,8% до 170,6 млрд. евро, докато германският износ падна с 9,7% до 81,3 млрд. евро. Китай отново е най-големият търговски партньор на Германия.

ОИСР свързва разширяването на китайските позиции с държавната подкрепа. Индустрията добавя и проблеми като евтиния юан, свръхкапацитета и ограниченията върху износа на редкоземни елементи. В кабинета обаче има разделение: финансовият министър Ларс Клингбайл иска промяна на курса и изисквания за местно съдържание, докато икономическият министър Катерина Райхе предупреждава, че твърде остра конфронтация може да навреди на германските компании, които разчитат на китайския пазар.