Китай разполага с най-голямата система за видеонаблюдение в света. По оценки в обществените пространства има между 700 и 800 милиона камери, а общият им брой надхвърля 700 милиона. Те са по улици, площади, кръстовища, дори до кофите за боклук.

На кръстовищата в Пекин, докато хората чакат на светофара, ги наблюдават десетки камери от всички посоки. Те заснемат автомобили, колоездачи и пешеходци. Тоталното наблюдение – видимо и прикрито – е част от ежедневието.

28-годишната Сяоинг казва, че това прави живота по-сигурен и удобен. Според нея технологиите са напреднали и затова се чувства сигурна, когато пътува от Пекин до други градове.

Камерите документират какво се случва по улици и площади. Те веднага сигнализират, ако се съберат повече хора без предупреждение – нещо, което е табу в комунистически Китай. Наблюдават и дали хората правилно разделят боклука си. Благодарение на лицевото разпознаване става ясно кой е изхвърлил обикновен боклук в кофата за хартия.

Кадрите се събират в големи контролни центрове. В един от тях по стените има десетки екрани, на които се вижда заснетото. Лицата на хората са маркирани в зелено или червено в зависимост от поведението им. Шен Данданг, една от разработчиците на системата, казва, че това дава чувство на сигурност, ред и чистота, и избягва термина 'тотално наблюдение'.

Китай залага силно на лицевото разпознаване там, където става дума за контрол. В Синян, в северозападната част на страната, през 2014 година Си Дзинпин обявява областта за тестова за нови методи за наблюдение. Данните се събират от камери, WLAN-рутери и полицейски контролни пунктове. Мнозина вече влизат в домовете си само след лицево разпознаване, а компютърни програми регистрират хората и по походката им. Ръководството нарича това борба срещу терора след нападения в различни региони.

Днес технологиите са ежедневие. Гениа Костка, която ръководи Института за изследвания на Китай към Свободния университет в Берлин, смята, че става дума не само за контрол. Според нея Китай иска да покаже, че е ефективна държава, която полага грижи за гражданите. Тя говори по-скоро за опити гражданите да бъдат 'купени'.

Мнозина намират технологиите за удобни: билетите за самолет или влак са обвързани с лицето на притежателя, а парични преводи могат да се направят само с поглед към камерата на смартфона. Това принципно е възможно и в Германия, но има разлика в защитата на данните. Костка обяснява, че при плащания чрез фирми като 'Алибаба' съществуват закони, на базата на които полицията може да поиска данни, ако според нея дадено лице застрашава националната сигурност.

Повечето хора в Китай не си задават въпроса за личните данни. Преобладава мнението: какво би могло да се случи, ако нямаш провинения. 20-годишният студент Янг Суен обаче се замисля. С профила му са свързани лични информации като номер на паспорт, банкова карта и смартфон, които трябва да предостави на университета. Той се безпокои, но не може да промени нищо.

Китайският апарат за наблюдение функционира – включително благодарение на технология, която позволява и удобство за населението, и всеобхватен контрол за държавата.