Кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев очерта позицията си по ключови въпроси за сигурността, войната в Украйна и вътрешните приоритети на България. Според него страната трябва да настоява за дипломатическо решение на войната, като същевременно защитава своите граждани и национални интереси. Той призова българските институции да демонстрират единство по темите за националната сигурност.

По думите му свикването на Консултативния съвет за национална сигурност в разгара на предизборната кампания е риск, но и възможност за постигане на съгласие. Вълчев вижда в днешния съвет шанс политиците и институциите да покажат, че могат да бъдат обединени, когато има опасност пред България.

Той коментира и атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море. Независимо от произхода на дроновете, нападенията срещу цивилни плавателни съдове са недопустими. България трябва да работи с други държави от региона и да постави въпроса за сигурността в Черно море пред НАТО и Европейския съюз. „Ние сме много по-силни, когато сме заедно, и това ни дава голяма защита“, заяви той.

Като основна цел при евентуално бъдещо европейско предложение за мир Вълчев посочи защитата на правата на българите в Украйна. Според него етническите българи трябва да имат равни права и възможност да съхраняват езика и идентичността си. България трябва да участва във възстановяването на Украйна, ако бъде постигнато мирно споразумение. „Трябва да изпратим български строители да възстановяват Украйна, а не български войници“, категоричен е Вълчев. По отношение на мирните преговори той смята, че Европа трябва да има собствено конкретно предложение и да седне на масата за разговор.

Вълчев отказа да нарече руския президент Владимир Путин „агресор“, като обясни, че предпочита да описва действията, а не да поставя определения на хората. „Да кажеш, че Русия започна войната в Украйна, е по-силно, отколкото да слагаш етикети“, заяви той. В същото време беше категоричен, че войната не трябва да завърши с капитулация на една от страните и предупреди за опасностите от ескалация между ядрени сили. За сигурността в Черно море той предложи координация с Румъния и Турция.

По въпроса за помилването на осъден престъпник от Илияна Йотова, докато е била вицепрезидент, Вълчев заяви, че ако стане вицепрезидент и му бъде възложена дейността по помилванията, няма да може да се откаже. Това е конституционно задължение. „Нямам право да се откажа. Това означава да наруша Конституцията. Защото съм длъжен да разглеждам всеки подобен случай“, обясни той. Според него процедурите по помилване могат да бъдат подобрени и част от тях уредени със закон, а не само с указ. Необходимо е и подобряване на системата за експертизи, включително медицинските. Той постави въпроса дали уредбата, въведена от Маргарита Попова, не трябва да бъде в закон, за да се повиши доверието. Сред проблемите Вълчев посочи условията в българските затвори и лечението на тежко болни затворници.

Като основен приоритет пред бъдещата президентска институция той изтъкна демографията. Успехът на България след пет години той си представя с увеличение на населението за първи път от 1990 г. насам. Възможна посока е привличането обратно на българи от общностите в чужбина. Според него трябва да се създадат по-добри условия за придобиване на българско гражданство и да се насърчава изучаването на български език, история и география. „А хората от българските общности по света да започнат да виждат смисъл да се връщат в България“, каза той.

Вълчев коментира и изборите, като изрази желание в бъдеще избирателите да гласуват с имена, а не с номера. Като друга тема за политическо съгласие той посочи приемането на закон за българския език. „Ето въпрос, по който не виждам защо да се скараме. Нека напишем закон, който да регламентира минималните места, на които трябва да се използва български език“, каза той. Според него основната задача на президентската институция не е да дава неизпълними обещания, а да търси съгласие по стратегическите въпроси. „Най-големият въпрос пред президентската институция е наистина да постигне съгласие с цел да постигнем голямата цел пред България“, обобщи той.