На 6 октомври 1973 г. в 14:00 часа сирени за тревога раздигат Израел. Датата не е случайна: тогава е Йом Кипур, Денят на прошката, най-свещеният ден в еврейския календар. По традиция тогава не се яде, не се пие, не се пътува и не се използват електрически уреди и телефони. Страната почти замира. Арабската коалиция избира именно този момент, когато мнозина войници и офицери са в отпуск, а мобилизацията и известяването са изключително затруднени.

Срещу Израел застават Египет, Сирия, Ирак, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Мароко, Либия, Алжир, Тунис и Судан. Египет разполага с огромна армия, хиляди танкове, артилерия и самолети. Сирия също изпраща стотици танкове и самолети. Ирак, Йордания и други държави добавят войски, финанси и техника. Общото числено превъзходство е впечатляващо.

Израел разполага с около 400-420 хил. редовни войници и резервисти, 1300-1500 танка, около 3000 бронирани машини, над 900 артилерийски оръдия и 561 самолета. На хартия арабските армии би трябвало бързо да победят. Но това не се случва.

Израелските екипажи имат по-добра тренировка, бързо се адаптират, командирите импровизират и действат самостоятелно. Най-важният фактор обаче е мотивацията: израелските войници се бият не просто за победа, а за оцеляването на държавата си. Моше Даян нарича войната война на бащи и деца, защото резервистите от 1948 г. вече служат редом със синовете и дъщерите си. IDF е сред най-опитните армии в света, участвала в четири победни войни и безброй сблъсъци.

Мобилизацията е светкавична. Резервистите не чакат повикване, а сами се отправят на фронта, често по цивилни дрехи и без пълна екипировка. Няма време за сформиране на батальони и бригади; роти и взводове се хвърлят директно в боя. На юг египтяните първоначално напредват в Синай, но впоследствие губят част от завоюваното. На север Сирия загубва Голанските възвишения. Линията на ООН остава граница, а демилитаризирана зона успява да прекрати ежедневните артилерийски престрелки.

Жертвите са тежки. Израел дава около 2800 убити и 7-8000 ранени, 400 танка са унищожени, 600 са повредени и върнати в строя, а 102 самолета са свалени. Арабските армии дават по-големи загуби: популярните оценки са 10-15 хил. убити и 30 хил. ранени, 2250 унищожени или пленени танка и 432 свалени самолета.

В началото на 1974 г. израелските войски се изтеглят от западния бряг на Суецкия канал. Египет се оказва отново на изходната си позиция отпреди войната. В Израел започва търсене на виновните. Оказва се, че военното разузнаване е наблюдавало приготовленията на Египет и Сирия още от 1972 г., но ги е тълкувало като маневри или заблуда. Министър-председателката Голда Мейр и министърът на отбраната Моше Даян подават оставка, а началник-щабът Давид Елазар се пенсионира.

Войната на Йом Кипур остава едно от най-тежките изпитания за Израел. Тя показва колко опасна може да бъде изненадата, но и колко решаващи са бързата мобилизация, опитът и волята за оцеляване.