Димо Дренчев предупреждава, че превръщането на киноцентър „Бояна“ в обикновен терен за строителство би имало тежки последици за българската филмова индустрия. Загубата на студиото би намалила конкурентоспособността на страната за привличане на чуждестранни продукции и би засегнала хиляди специалисти – от актьори до технически екипи. Според него това би обезсмислило и държавните стимули, създадени с последните промени в Закона за филмовата индустрия, тъй като те не могат да компенсират липсата на модерна производствена база.

Дренчев определя „Бояна“ не като обикновен имот, а като стратегическа инфраструктура, около която функционира цял икономически сектор – подобно на ролята на АЕЦ „Козлодуй“ за енергетиката. Затова държавата трябва да защити обществения интерес, дори когато частният собственик търси най-добрата цена. Ако през ноември 2026 г. се стигне до продажба, той настоява да бъдат договорени правно обвързващи гаранции, че комплексът ще остане филмово студио и ще бъде модернизиран, без промяна на предназначението.

Като примери за успешен модел Дренчев посочва Унгария и Турция. Унгарската държава целенасочено инвестира в инфраструктура и стимули, което привлича между 800 и 900 милиона евро годишно в киноиндустрията, а турските сериали се превърнаха в инструмент за културно и икономическо влияние. България има традиции и истории, които могат да бъдат основа за световни продукции, но без модерна база международните продукции ще я подминават.

Според Дренчев липсва дългосрочна национална стратегия за киноиндустрията. Тя трябва да обхваща развитието на човешкия капитал, международното позициониране и изграждането на инфраструктура. Той предлага публично-частно партньорство или привличане на стратегически инвеститор, който да поеме дългосрочен ангажимент за развитието на студиото. Финансовите стимули сами по себе си не са достатъчни – нужна е работеща екосистема от държавна подкрепа и производствен капацитет.

Казусът „Бояна“ според него е надпартиен и национален. Политическият консенсус е възможен и необходим, като вече има сигнали за сезиране от страна на културното министерство и планирано изслушване в парламентарната комисия по култура. Решението не трябва да се диктува от краткосрочни икономически интереси, а от визия за развитието на българското кино през следващите десетилетия.