Русия може да възобнови по-честите пускове на аеробалистичната ракета Х-47М2 „Кинжал“ след нейна модернизация. Към момента употребата ѝ е ограничена, като причината не е само в самата ракета, а и в ресурса на самолетите носители МиГ-31К/И. Формално Русия разполага с над 40 такива машини, но моторесурсът им е ограничен. Затова пусковете на „Кинжал“ са редки, а според експертни оценки през 2026 г. броят им ще бъде около десет.

Според военен експерт настоящият „тайм-аут“ изглежда временен – докато руснаците не извършат модернизация на „Кинжал“ с интегриране на осколъчно-фугасна бойна част и подобряване на точността на попадение. Конструкцията на Х-47М2 е сравнена с балистичната ракета 9М723 от комплекса „Искандер“. Степента на унификация между двете ракети достига 90 процента, но различията са съществени. В известен смисъл „Кинжал“ може да се приеме за „Искандер“, прикрепен към МиГ-31. За „Кинжал“ Русия е разработила активна радиолокационна глава за самонасочване, докато при „Искандер“ не е създаден аналогичен сложен компонент.

Въпреки технологичните сходства „Кинжал“ демонстрира по-лоша точност на попадение от „Искандер“. За Х-47М2 могат да се използват конвенционална проникваща бойна част или ядрена бойна глава. При „Искандер“ изборът е по-широк дори при конвенционалните варианти. Именно добавянето на осколъчно-фугасна бойна част и подобряването на насочването са посочени като възможни елементи на бъдещата модернизация.

Производството на МиГ-31 е прекратено през 1993 г., след като са построени около 500 самолета. Според различни оценки в строя са останали между 80 и 120 машини, а модифицираните МиГ-31К, способни да носят „Кинжал“, са между 10 и 12. Русия разработва и бъдещия прехващач ПАК ДП, известен като МиГ-41, но проектът все още е на етап разработка.