Кимон Георгиев е роден на 11 август 1882 г. в Пазарджик. Баща му е скромен чиновник, а майка му е гъркиня, откъдето идва и прякорът му „Гърка“. Завършва Военното училище в София и прави кариера в армията. Участва в Балканската и Първата световна война, като на фронта е ранен в окото и получава прозвището „Кьоркимон“.

След войната е сред основателите на Военния съюз и през 1920 г. е уволнен от армията. Като военен не одобрява управлението на БЗНС и участва активно в Деветоюнския преврат срещу Александър Стамболийски през 1923 г. В годините след това е депутат и министър в правителството на Андрей Ляпчев.

През 1927 г. заедно с Димо Казасов създава Политическия кръг „Звено“. На 19 май 1934 г. ръководи преврат и става министър-председател. Новото правителство разпуска парламента, забранява политическите партии, въвежда цензура и репресии, но същевременно прави ново административно деление на страната и установява дипломатически отношения със СССР. Управлението му продължава осем месеца, след което е свален от цар Борис III с помощта на военни среди около ген. Пенчо Златев.

След 1935 г. Георгиев рязко се измества наляво и започва сътрудничество с БЗНС „Пладне“ и комунистите. През 1940 г. се обявява против Закона за защита на нацията, а по време на Втората световна война участва в създаването на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. отново става министър-председател. В този период правителството му разстрелва бивши управници, създава концлагери и провежда референдум за република, но също така сключва примирие с антихитлеристката коалиция и подписва Парижкия мирен договор.

През следващите десетилетия заема различни министерски постове и е свързан с мащабни проекти – електрификация, язовири, водни каскади и основите на атомната енергетика. Остава на властови позиции до началото на 60-те години, когато Тодор Живков го отстранява от правителството. Умира на 28 септември 1969 г., след като е провъзгласяван два пъти за Герой на социалистическия труд.