Последните дни бяха белязани от изкуствено нагнетено политическо напрежение в България, насочено срещу служебния кабинет и външния министър Велислава Петрова-Чамова. Опозицията се опита да внуши, че правителството е извършило външнополитически гаф, но истината се оказа различна.
Още от визитата си в Париж премиерът Румен Радев заяви категорично, че България няма да се присъедини към т.нар. „Коалиция на желаещите“ за изпращане на военни контингенти в Украйна. Това беше ясната червена линия на София – подкрепа за хуманитарните и енергийни нужди, но без пряко военно участие.
Критиците обвиниха министър Петрова, че е подписала Киевската декларация. Самата тя опроверга тези твърдения, като обясни, че подобни консенсусни документи не се подписват физически, а се приемат в неформални формати. Вицепрезидентът Илияна Йотова и Министерството на външните работи потвърдиха, че документът няма правнообвързващ характер и не ангажира страната ни с нови военни задължения.
Темата беше използвана за вътрешнополитическо пренареждане, като ПП-ДБ и ГЕРБ заеха обща позиция срещу служебния кабинет. Това не е изолиран случай – аналогичен театър се развива и около проектобюджета, където същите сили критикуват финансовите планове, въпреки че носят отговорност за лошото състояние на хазната.
Назначаването на Велислава Петрова за външен министър беше рисков ход, целящ да демонстрира евроатлантическа легитимност и технократски подход. Въпреки опита ѝ, генерираният шум около Киевската декларация показва трудностите при балансирането между диалога с Брюксел и предпазливия курс на президента.
В същото време обществената подкрепа за военни ангажименти намалява дори в страните от „Коалицията на желаещите“. Социологически проучвания в Полша, Великобритания, Германия, Франция и САЩ показват задълбочаваща се умора и скептицизъм сред гражданите. Българското дистанциране от пряко военно участие е в унисон с волята на мнозинството българи и с глобалните тенденции на разумен суверенизъм.