Комисията за защита на конкуренцията наложи на „Кауфланд България“ три санкции на обща стойност 75 653 706 евро за нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти. Най-голямата глоба е 31 854 192 евро и е свързана с приспадане на възнаграждения за услуги от сумите, дължими на доставчиците. Другите две санкции са по 21 899 757 евро – за изискване към производителите да намаляват доставните цени и за забавяне на преговори, когато доставчиците са настоявали за увеличение на цените.

Председателят на КЗК Росен Карадимов заяви, че санкциите са в рамките на закона и представляват между 1,5% и 2,2% от оборота на дружеството, при допустими до 10% от оборота за всяко отделно нарушение. Той отхвърли аргумента, че глобата е без аналог в Европа, и даде пример с Полша, където първоначална санкция от 170 млн. евро била намалена от съда до 110 млн. евро. По думите му евентуалното преразглеждане на инвестиции е политически, а не юридически аргумент. Производството срещу „Кауфланд България“ е започнало през май 2026 г. след секторен анализ на пазара на селскостопански и хранителни продукти, започнал през юни 2025 г. и представен през декември същата година. Анализът е показал слаба позиция на производителите и доминираща позиция на търговците.

„Кауфланд България“ отхвърли изцяло констатациите на регулатора и заяви, че спазва националните и европейските разпоредби. Дружеството ще защитава правата си с всички законови средства пред компетентните български и европейски институции, определя санкцията като несъразмерна спрямо европейската практика и предупреди, че ще преразгледа бъдещи инвестиции за 200 млн. евро през следващите три години. Компанията не е обявила, че напуска страната или че вече е прекратила инвестициите си.

Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев заяви, че държавата не води битка с търговските вериги, а с нелоялните практики, които засягат потребителите и производителите. Сдружението за модерна търговия определи глобата като безпрецедентна и несъразмерна и цитира данни, според които всички санкции в ЕС за нелоялни търговски практики през 2022–2024 г. са общо 41,9 млн. евро при 754 случая. От сдружението предупредиха, че административната намеса може да обезкуражи инвестициите и да се отрази на конкуренцията и потребителите. Сред опозиционните реакции беше тази на Калин Иванов от „Продължаваме промяната“ в Русе, който заяви, че при доказани нарушения трябва да има санкция, но постави въпроса защо тя е наложена именно сега и чии интереси обслужва. Той постави под съмнение независимостта на регулаторите и предупреди за ефект върху инвестиционния климат, като това остава политическа оценка, непотвърдена от съдебно решение.

Следващата процедура е съдебна. Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок. До произнасянето на съда твърденията за нарушенията остават предмет на административен спор, а окончателният размер и дължимостта на санкциите могат да бъдат променени.