Статията отправя остра критика към българските политици, които отдавна са забравили за обикновените хора. Те третират народа като безпаметен и уплашен, а самите те са затънали в междуособици и лекомислие. Споменава се Кербала като символ на безсмислената смърт на петима български войници, която управляващите предпочитат да премълчат. Вместо това се занимават с фарсове около паркирането на осем самолета в Безмер, надпреварвайки се кой е по-голям сервилен съглашател. Иранският протест ги заварва неподготвени, но те продължават да надценяват себе си и да подценяват опасността. Авторът призовава властта да обърне внимание на народа, да бъде искрена или поне по-сръчна в лъжите си. Той допълва мисълта на Рузвелт, че не само страхът е опасен, а и глупостта. Накрая подчертава, че хората виждат повече от управляващите, но остават неинформирани и пленници на страха.