Новите вредители по растенията обикновено не идват сами с климатичните промени. Те преминават границите чрез международната търговия и транспорта. Климатът обаче не е второстепенен фактор: по-меките зими и по-дългият топъл сезон увеличават шансовете внесеното насекомо да преживее зимата, да се размножи и да създаде трайна популация. Затова ранното откриване на непознати видове става все по-важно за земеделието.

Пример за такава промяна е кафявата мраморна дървеница, известна още като миризливка. Тя произхожда от Източна Азия, а в България е официално документирана през 2016 г. Първите находки са регистрирани в София през септември същата година, върху китайски хибискус. Вредителят напада широк кръг култури – ябълки, круши, праскови, грозде, лешници, домати, пипер, боб и царевица. Храни се директно с плодовете и семената. Когато няма достатъчно естествени врагове, той може да се размножава почти необезпокоявано, а след широко установяване ограничаването му става трудно и изисква постоянни мерки.

Климатът е фактор, който подпомага установяването на вредителите, но не е основната причина те да се появяват на ново място. Търговията и транспортът могат да пренесат насекомо на хиляди километри, докато температурите определят дали то ще оцелее и ще създаде популация. При кафявата мраморна дървеница българските наблюдения сочат основно едно поколение годишно. По-меките зими и по-ранното затопляне обаче могат да подпомогнат презимуването на възрастните насекоми и да удължат периода им на активност. Именно времето между първата поява и официалното установяване е критично, защото през него вредителят може да се разпространява без координирана реакция.

Малките земеделски стопанства, овощните градини и частните дворове трудно се наблюдават постоянно. В много случаи първият необичаен лист, плод или летораст се показва на агроном в агроаптека. В България работят близо 800 такива обекта, разпределени в различни части на страната. Тази мрежа може да се превърне в допълнителен канал за ранно предупреждение.

Идеята е агрономите в агроаптеките да подават сигнали за съмнение за нов или необичаен вредител чрез единна цифрова система. В нея могат да се посочват културата, местоположението, кратко описание и снимка на поражението или насекомото. След това Българската агенция по безопасност на храните трябва да прецени дали е необходима проверка и лабораторна диагностика. Предложението не предвижда агроаптеките да заменят фитосанитарните инспектори или да поставят официални диагнози. Ролите остават разделени: агрономът наблюдава и подава сигнал, а компетентните органи проверяват случая и потвърждават наличието на вредител. Подобен механизъм би допълнил действащите правила за уведомяване при съмнение за карантинни организми.

Цената на късното откриване може да бъде значителна. В САЩ щетите от кафявата мраморна дървеница само за производителите на ябълки в Средноатлантическия регион през 2010 г. са оценени на около 37 млн. долара. При карантинни вредители последствията могат да включват ограничения върху движението на растения, унищожаване на насаждения и загуба на реколта.

Кафявата мраморна дървеница вече е широко разпространена и не е карантинен вредител по смисъла на европейското законодателство. Случаят показва защо следващият инвазивен вид трябва да бъде забелязан преди да се установи трайно. За земеделците това означава по-бързо подаване на информация, а за институциите – възможност за проверка, докато ограничаването на проблема все още е реалистично.