През последните месеци иранските власти засилиха репресиите срещу кафенета в Техеран, подозирайки, че те могат да се превърнат в средища на антиправителствени настроения. Само на 19 юли бяха затворени най-малко седем кафенета и ресторанта, официално заради неспазване на задължителните правила за носене на хиджаб. Тези заведения бяха описани като места, където се събират протестиращи, и представени като заплаха за националната сигурност. В престижния столичен квартал „Ванак парк“ най-малко 200 души загубиха работата си заради затварянето на кафенета в района.

Властите смятат, че поради широката си популярност и разпространение кафенетата могат да играят роля в организирането на масови протести. Тези опасения са свързани с вълната от протести, започнала на 28 декември 2025 г., която прерасна в най-голямото въстание след Ислямската революция от 1979 г. Известна верига кафенета с десет филиала в Иран затвори обектите си в знак на подкрепа на стачките. Впоследствие тя беше обвинена в пропаганда срещу държавата, а собственикът ѝ беше осъден на 12 години и шест месеца затвор и конфискация на имущество. Други популярни кафенета също бяха запечатани по съдебно разпореждане заради косвена подкрепа на призивите за протести. Затварянето на кафенета не е временна мярка само по време на протести – практиката продължава.

През последното десетилетие в Техеран броят на кафенетата нарасна рязко – от около 300 в началото на 2010-те до близо 4000 днес. Този ръст се обяснява не само като бизнес развитие, а като признак за по-дълбоки социални и културни промени. Експлозивното разрастване на кафенетата може да се разглежда като социален отговор на живота в състояние на хронична криза. Хората не търсят просто консумация или забавление, а място, където временно да се откъснат от ежедневното напрежение. Така кафенето се превръща в „трето пространство“ – нито дом, нито работно място, а междинна зона, където човек може да излезе от обичайните си роли, да общува и да почувства, че животът все още е донякъде нормален и управляем.

Кафенетата са особено популярни сред поколението Z, което понася най-тежко инфлацията и високите разходи за живот. Младите хора, които се събират там, не са непременно от заможни семейства; много клиенти са от средната класа.

Политическата роля на кафенетата не е нова. Още преди последната вълна от протести затварянето им беше обичайна практика, най-често под претекст за неспазване на правилата за хиджаб. След протестите в края на миналата и началото на тази година кафенетата вече биват затваряни по-често и по различни причини. Официалният мотив е бил обслужване на клиенти без хиджаб, но това е само извинение. По улиците на Техеран жените и момичетата на практика са се отказали от задължителния хиджаб, а от кафенетата се очаква да не ги допускат.

Въпросът не се свежда само до репресии срещу жени без хиджаб. Авторитарните правителства обикновено се стремят да контролират информационния поток, социалните взаимодействия и организацията на гражданите. Всяко пространство извън прекия надзор на властта, което позволява доверие, диалог и социални връзки, може да отслаби монопола на правителството върху социалната сфера. Затварянето на кафенета и репресиите срещу посетителите им са част от усилията да се запази този монопол. Дори група младежи, които просто седят заедно, могат да бъдат възприети от силите за сигурност като зараждаща се независима социална мрежа извън официалните структури. Колкото по-широки и по-дълбоко вкоренени стават тези мрежи, толкова по-трудно е за правителството да поддържа изключителен контрол върху обществената сфера.