На първата Каспийска екологична среща на върха, проведена в Туркменистан, бяха представени тревожни данни за свиването на Каспийско море. Между 2000 и 2025 г. площта му е намаляла с повече от 16 000 кв. км, а на отделни места бреговата линия се е отдръпнала с десетки километри.

Като основни причини се посочват намаленият приток на вода, затоплянето на климата и човешката дейност. Тези фактори влияят все по-силно върху екосистемата и биологичното разнообразие. Според участниците ситуацията отдавна не е само екологичен проблем — тя се превръща в икономическа криза с опасни последици за държавите около морето.

Особено тревожно е състоянието на каспийските тюлени. През последното столетие популацията им е намаляла от около 1 милион до 270 000. Предупреждението е, че без спешни и решителни мерки екологичната ситуация ще се влоши бързо и ще нанесе непоправими щети не само на народите в региона, но и на международната общност.

Намаляването на водното равнище застрашава корабоплаването, пристанищната инфраструктура, риболова, енергетиката и икономическата дейност в крайбрежните райони. Каспийско море има стратегическо значение като транспортен и енергиен коридор между Европа и Азия.

Екологичната криза се разглежда и в контекста на климатичните промени в Централна Азия. Прогнозите показват, че температурите в някои части на региона могат да се повишат с 5 градуса по Целзий до края на века. Това би ускорило топенето на ледниците, би задълбочило недостига на вода и би увеличило риска от засушаване и деградация на земите. Като предупреждение се припомня и екологичната катастрофа в Аралско море.

На фона на тези данни държавите от Каспийския регион са постигнали договорености за съвместни действия срещу колебанията във водното равнище. На конференция в Техеран е решено да се ускори съгласуването на план за действие до 2036 г. Русия подкрепя и разработването на специален протокол за наблюдение на Каспийско море в рамките на Техеранската конвенция. Такъв документ би позволил по-систематичен обмен на информация не само за спада на водата, но и за останалите екологични рискове, както и създаването на механизъм за съвместна реакция.

Казахстан предлага засилване на научното сътрудничество между крайбрежните държави и създаване на обща цифрова платформа за наблюдение на състоянието на морето. Предвиждат се и съвместни проекти за възстановяване на речните делти, влажните зони и водните потоци, които поддържат екосистемата на Каспийско море.

Въпреки договореностите, предприетите досега мерки са недостатъчни. Забавянето на съвместните действия увеличава риска от мащабна екологична катастрофа.