Жорж Бизе остава в историята като композиторът на „Кармен“, но не доживява световния успех на операта. Роден е на 25 октомври 1838 г. в Париж в музикантско семейство. Рожденото му име е Александър-Сезар-Леополд, а в Парижката консерватория постъпва едва на 10 години. През 1857 г. печели „При дьо Рим“, една от най-престижните награди за млади френски композитори, и представя първата си сценична творба – едноактната оперета „Доктор Миракъл“.

След годините в Рим Бизе пише „Дон Прокопио“, а след завръщането си във Франция създава „Ловците на бисери“ и „Красавицата от Пърт“. Те са поставени, но не постигат траен успех; първоначално същото се случва и с „Джамиле“ през 1872 г. Обръщат нещата музиката към драмата „Арлезианката“ на Алфонс Доде: самата пиеса не е приета добре, но оркестровата сюита бързо печели публиката и насърчава композитора в период на финансови трудности и неуспешни премиери.

През 1873 г. Бизе приема поръчка за нова опера в Опера-комик. Избира новелата „Кармен“ на Проспер Мериме, а либретото е поверено на Анри Мейяк и Людовик Халеви. Действието е пренесено в Севиля, макар композиторът никога да не е посещавал Испания – неговата Испания е музикална картина от ритми, мелодии и представи, познати на парижката публика. Още на репетициите има съпротива: оркестрантите намират пасажи за трудни, хористите не приемат да пушат и да се бият на сцената, а ръководството се тревожи от убийството във финала. Историята за независима жена, която отказва да принадлежи на когото и да било, изглежда твърде дръзка за семейната публика.

Премиерата е на 3 март 1875 г. в Париж. Критиката реагира остро, а част от публиката е смутена от чувствеността, насилието и реалистичните персонажи. Въпреки това операта има още 47 представления след премиерата. През октомври същата година „Кармен“ е поставена във Виена с речитативи вместо говорими диалози и оттам започва международното ѝ утвърждаване. Песента на тореадора, „Хабанерата“ и Арията на цветето постепенно превръщат произведението в част от световната музикална памет. Бизе умира на 3 юни 1875 г. в Буживал на 36 години, само три месеца след премиерата; смъртта му се свързва със сърдечни пристъпи, а твърдението, че провалът на „Кармен“ е причинил края му, е по-късна биографична интерпретация. Композиторът си отива преди операта да стане едно от най-играните заглавия в света.