На 14 август 1994 г. е заловен Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала. Той е сред най-опасните терористи на 70-те и 80-те години на миналия век. Псевдонимът Карлос произлиза от участието му в Народния фронт за освобождение на Палестина, а прякорът Чакала му е даден заради книгата „Денят на Чакала“, открита сред вещите му.

Санчес е роден в Каракас през 1949 г. Баща му, убеден комунист, кръщава синовете си в чест на Ленин – другите две момчета са Владимир и Ленин. След гимназията Илич заминава за Съветския съюз със стипендия, уредена чрез съветското посолство, и учи в Университета за дружба между народите „Патрис Лумумба“, който се свързва с КГБ.

В началото на 70-те години се присъединява към ПФЛП в Йордания и участва в сраженията по време на Черния септември. През 1973 г. прави неуспешен опит да убие еврейския бизнесмен Йозеф Зиеф. По негово признание той стои зад бомбената атака срещу банка в Лондон, три коли бомби пред френски вестници и гранатометния обстрел на ресторант в Париж, при който загиват двама души, а 30 са ранени.

През 1974 г. в Хага участва в отвличането на френския посланик. На 13 и 17 януари 1975 г. прави два неуспешни опита да взриви самолети на Ел Ал на летище „Орли“. На 27 юни 1975 г., след като е издаден от Мишел Мукхарбал, той застрелва двама френски агенти, а после и самия Мукхарбал. След това бяга в Ливан, където приема исляма.

Арестуван е на 14 август 1994 г. в Судан при операция на френските специални части, ръководена от антитерористичния съдия Жан-Луи Брюгиер. Днес излежава доживотна присъда във Франция за убийството на двама тайни агенти и ливански информатор.