Диана Дамянова разглежда случая с появата на Мартин Карбовски в националния ефир като повод за размисъл върху това кой има право да бъде чут. Тя признава, че не е съгласна с Карбовски по много теми, дори е готова да спори с него, но категорично защитава правото му да изразява мнението си. Дамянова противопоставя на това постоянното присъствие на партийни функционери, които безкритично заемат ефирно време и налагат своята гледна точка като единствено вярна. Тя отбелязва, че Карбовски има многобройна публика и е явление, което не може да бъде игнорирано. Според нея, крайният арбитър е публиката, която решава кого да следи. Дамянова заключава, че ако Карбовски печели публиката си, това не е негов проблем, а резултат от свободата на избор.