Българският лекар д-р Валентин Янев беше спрян на границата и не беше допуснат да влезе в Сърбия, където трябваше да участва в екологична кръгла маса в Босилеград, посветена на бъдещето на мина „Караманица“. Според връчения му документ причината е „отрицателна оценка на риска за сигурността“, свързана с националната сигурност на Сърбия. Янев беше подготвил близо 30-страничен доклад за последствията от дейността на мината върху здравето на населението и околната среда.

По думите му изследванията показват сериозно замърсяване с тежки метали, а опасенията са, че при възстановяване на рудодобива замърсяването може да има още по-тежки трансгранични последици за България. Той заяви, че на границата са ги задържали близо час – с Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ – но Куманов бил пуснат, а на Янев връчили документа за забрана. В документа били посочени няколко точки, като осмата го представя като човек с „висок риск за националната сигурност“.

Янев подчерта, че не представлява никакъв риск и че причината е дейността му, свързана с екологията в района. Той трябвало да изнесе данни за мина „Караманица“, които засягат здравето на хората и замърсяването. Докладът му е публикуван в том 4 „Съдбата на българите в Западните покрайнини“ и в сборник на Научния институт „Западни покрайнини“. В него е разказан генезисът на мината, концесионерите и капиталите.

По-конкретно, в повърхностните води и седименти са изследвани тежки метали като мед, олово, цинк, киселинност и кислородно съдържание. Караманичка река събира отпадъците от мината и се влива в река Драговищица, която влиза в България при граничния пункт Олтоманци. Така замърсяването достига Кюстендил, после Струма и Гърция. Янев посочи, че данните от 2018 година са „ужасяващи“ – показателите са в пъти над нормата.

Той обясни, че мината е била затворена преди около 4 години след съпротива на европейски и местни институции, но сега се провеждат сондажни дейности, което говори за намерение за нов добив. Със сигурност зад мината стоят руски капитали, маскирани зад фирми и офшорки. Д-р Янев анализира и смъртността в Босилеград. За периода 2009–2019 г. починалите са 1153 души при население около 7555, което е около 15%, но с отчитане на миграцията стига до 24%. В района няма други производства, освен рудодобива, а замърсяването включва канцерогени.

По отношение на питейната вода даде пример със село Горно Тръмино, където в чешмата течала вода с 13 пъти повече арсен. Опитите на мината да оспори резултатите пропаднаха, след като екип от Белградския институт по химия, технология и металургия потвърди замърсяването през 2020 г. с проби от различни водни потоци. Крайният резултат беше пета категория замърсеност – най-високата, а някои земи не подлежат на рекултивация. Янев предупреди, че трансграничното замърсяване вече се случва и може да се засили при възстановяване на рудодобива.