Случвало ли ви се е да купите чушка, която изглежда безобидна, но подпалва небцето? Или обратното – да очаквате пикантност, а да получите сладък плод? Оказва се, че лютивината може да се разчете още преди първата хапка, стига да знаете къде да гледате.

Какво разкрива повърхността

Когато растението расте при стрес – суша, високи температури или бедна почва, – то произвежда повече капсаицин. Ускореното развитие под напрежение кара кожата на плода да се разтяга и по нея се появяват дребни бели линии, наричани стрии. Тези белези са един от най-сигурните белези за висока лютивина. Напълно гладките и лъскави чушки обикновено са млади, сочни и почти без парливост.

Формата също има значение. По-острият и издължен връх подсказва за концентриран капсаицин, докато тъпият, закръглен връх почти винаги означава по-мек вкус. Ако зелената чушка е започнала да придобива оранжев или червен оттенък, значи е достигнала зрялост, а с това и максимално ниво на лютивост.

Ароматът и разрезът

След разрязване можете да се ориентирате и по миризмата. Пикантните сортове отделят остра, тревиста миризма, която дразни носа. Сладникавият аромат, наподобяващ познатата зелена чушка за пълнене, е знак, че лютивостта ще е минимална.

Съществува и популярна заблуда, че най-много лютивост се крие в семките. Всъщност основното количество капсаицин е в бялата вътрешна ципа, към която семките са прикрепени. Най-безопасният начин за тест е да отхапете съвсем малко от върха на чушката – там концентрацията на капсаицин е най-ниска.

Сортът е водещ

Дори и най-красноречивите външни белези не могат да надделеят над генетиката. Затова си струва да се познава Скалата на Сковил (Scoville Heat Units – SHU). Обикновеното халапеньо се движи между 2 500 и 8 000 SHU, докато дребните сортове като тайландското птиче око преминават 50 000 SHU. Когато знаете сорта, рискът от неприятна изненада в чинията силно намалява.