Историческите разкази за превземането на парахода „Радецки“ от четата на Христо Ботйов познават много героични моменти, но рядко се отдава дължимото на капитана на кораба Дагоберт Енглендер. Той не само става свидетел на събитието, но и активно допринася за успешното слизане на революционерите. Вместо „превземане“, по-точно е да се говори за „окупиране“ – временно завземане с политическа цел, което по онова време е юридически unprecedented и предизвиква дебати в Западна Европа. Въпреки това, поради безукорното поведение на Ботйов – платени са билетите, не е докоснато чуждо имущество, нито един пътник не е пострадал – актът е приет като легитимен бунт на една нация.

На борда е имало над 300 пътници от различни националности. За да избегне паника, Ботйов нарежда те да бъдат заключени в салоните. Чуждите търговци първоначално ужасени, но когато Ботйов влиза учтиво и се извинява на френски, уверявайки ги, че никой няма да пострада, страхът се превръща в любопитство. Някои дори наблюдават слизането с интерес. Това разчупва традиционния разказ, който често е романтизиран.

Решаващата роля на капитан Енглендер се проявява още преди акостирането. С далекогледа си той забелязва османски конен патрул на брега и умишлено променя курса, насочвайки кораба към по-безопасно място. Така четата слиза без да бъде забелязана. След това във Видин османският управител Осман паша заповядва на капитана да превози войници, за да обкръжи четата, но Енглендер категорично отказва, позовавайки се на международното право и статута на австрийската компания. С този отказ той спасява българските революционери от незабавно унищожение.

Личните спомени на капитана, предадени по-късно на Захари Стоянов, стават основа за описанието на събитието в книгата „Христо Ботйов, опит за биография“. Въпреки това образът на Енглендер остава в сянка. Причината е комплексна – както политическите пристрастия по онова време, така и по-късно комунистическата пропаганда, която превръща Ботйов в идеологически символ и не отделя внимание на австрийския капитан. Все пак автентичните документи свидетелстват, че Енглендер е бил голям приятел на българите и е съдействал доколкото може. Противоречия между българските и австрийските източници почти няма, но българските свидетелства са оскъдни и често противоречиви.

Успехът на акцията се дължи на комбинация от решителността на Ботйов и професионализма на капитана. Енглендер не е просто жертва на обстоятелствата, а съзнателен помощник, който рискува кариерата и сигурността си, за да подкрепи една справедлива кауза. Неговото име заслужава да бъде помнено не само като капитан на „Радецки“, но и като човекът, който направи възможно слизането на четата.